Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
"Rendez hommage à l’Eternel, car il est bon, car sa grâce dure à jamais!"
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Qu’ils parlent ainsi, ceux que l’Eternel a délivrés, qu’il a délivrés de la main de l’oppresseur,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
qu’il a rassemblés de tous les pays, de l’Orient et du couchant, du Nord et de la mer.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
Ils erraient dans le désert, par des chemins désolés, sans trouver de ville habitée.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Eprouvés par la faim et la soif, ils sentaient leur âme défaillir en eux.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Mais ils crièrent vers l’Eternel dans leur détresse: il les sauva de leurs angoisses.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
Il les guida par une route toute droite pour les amener dans une ville habitée.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Qu’ils rendent grâce à l’Eternel pour sa bonté, pour ses miracles en faveur des hommes!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
Car il rassasia l’âme exténuée, et remplit de délices l’âme affamée.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Il en est qui demeuraient dans les ténèbres et les ombres de la mort, enchaînés dans la misère et des liens de fer;
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
parce qu’ils s’étaient insurgés contre les paroles de Dieu, et avaient méprisé les desseins du Très-Haut.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Il avait accablé leur cœur de maux; ils avaient trébuché, sans personne pour les secourir.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Mais ils crièrent vers l’Eternel dans leur détresse: il les sauva de leurs angoisses.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
Il les retira des ténèbres, des ombres de la mort, et rompit leurs liens.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Qu’ils rendent grâce à l’Eternel pour sa bonté, pour ses miracles en faveur des hommes!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
Car il a brisé des portes d’airain, abattu des verrous de fer.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
D’Autres se montrèrent insensés par leur conduite criminelle, et furent accablés sous le poids de leurs fautes.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Leur âme éprouvait du dégoût pour toute nourriture; ils étaient arrivés jusqu’aux portes de la mort.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Mais ils crièrent vers l’Eternel dans leur détresse: il les sauva de leurs angoisses.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
Il envoya sa parole pour les guérir, et les faire échapper de leurs tombeaux.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Qu’ils rendent grâce à l’Eternel pour sa bonté, pour ses miracles en faveur des hommes!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
Qu’ils immolent des sacrifices de reconnaissance et racontent ses œuvres dans des chants joyeux!
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
D’Autres voguaient sur la mer dans des navires, faisaient leur besogne dans l’immensité des eaux;
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
Ils voyaient, ceux-là, les œuvres de l’Eternel, ses merveilles dans les profondeurs de l’océan.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
Il parlait, et faisait souffler un vent de tempête qui soulève les vagues.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
Ils montaient jusqu’au ciel, descendaient dans les abîmes; leur âme se fondait dans la souffrance.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
Ils dansaient, ils titubaient comme l’homme ivre; toute leur sagesse était réduite à néant.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Mais ils crièrent vers l’Eternel dans leur détresse: il les sauva de leurs angoisses.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
Il transforma l’ouragan en une brise légère, et les vagues apaisèrent leur fureur.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Ce fut une joie pour eux de voir renaître le calme; Dieu les conduisit au terme désiré de leur voyage.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Qu’ils rendent grâce à l’Eternel pour sa bonté, pour ses miracles en faveur des hommes!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Qu’ils l’exaltent dans l’assemblée du peuple, proclament ses louanges dans le conseil des anciens!
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
Il changea les fleuves en désert, en une terre altérée les sources jaillissantes,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
un sol plantureux en une plage de sel, à cause de la méchanceté de ses habitants.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
Il changea le désert en un pays de lacs, en sources jaillissantes une terre desséchée.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
Là il établit des gens éprouvés par la faim, pour y fonder une ville populeuse.
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
Ils ensemencent des champs, plantent des vignes, qui portent d’abondantes récoltes.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
Il les bénit, ils se multiplient prodigieusement, et il ne laisse pas s’amoindrir leur bétail.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
D’Autres, au contraire, sont décimés, et fléchissent sous l’étreinte du malheur et du chagrin.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
Il répand le mépris sur les nobles, les égare dans un chaos sans issue;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
tandis qu’il relève le malheureux de sa misère et rend les familles nombreuses comme des troupeaux.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
Les justes le voient et se réjouissent, et toute méchanceté tient la bouche close.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Quiconque est sage doit observer ces faits et se pénétrer des grâces de l’Eternel.
