Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
O GIVE thanks unto the LORD; for he is good: for his mercy [endureth] for ever.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Let the redeemed of the LORD say so, whom he hath redeemed from the hand of the adversary;
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
And gathered them out of the lands, from the east and from the west, from the north and from the south.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
They wandered in the wilderness in a desert way; they found no city of habitation.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Then they cried unto the LORD in their trouble, and he delivered them out of their distresses.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
He led them also by a straight way, that they might go to a city of habitation.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
For he satisfieth the longing soul, and the hungry soul he filleth with good.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Such as sat in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron;
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Because they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the Most High:
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Therefore he brought down their heart with labour; they fell down, and there was none to help.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Then they cried unto the LORD hi their trouble, and he saved them out of their distresses.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
He brought them out of darkness and the shadow of death, and brake their bands in sunder.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
For he hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Fools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Their soul abhorreth all manner of meat; and they draw near unto the gates of death.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Then they cry unto the LORD in their trouble, and he saveth them out of their distresses.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
He sendeth his word, and healeth them, and delivereth [them] from their destructions.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
And let them offer the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with singing.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
They that go down to the sea in ships, that do business in great waters;
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
These see the works of the LORD, and his wonders in the deep.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
For he commandeth, and raiseth the stormy wind, which lifteth up the waves thereof.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
They mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul melteth away because of trouble.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
They reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wits’ end.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Then they cry unto the LORD in their trouble, and he bringeth them out of their distresses.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
He maketh the storm a calm, so that the waves thereof are still.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Then are they glad because they be quiet: so he bringeth them unto the haven where they would be.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Let them exalt him also in the assembly of the people, and praise him in the seat of the elders.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
He turneth rivers into a wilderness, and watersprings into a thirsty ground;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
A fruitful land into a salt desert, for the wickedness of them that dwell therein.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
He turneth a wilderness into a pool of water, and a dry land into watersprings.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
And there he maketh the hungry to dwell, that they may prepare a city of habitation;
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
And sow fields, and plant vineyards, and get them fruits of increase.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
He blesseth them also, so that they are multiplied greatly; and he suffereth not their cattle to decrease.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Again, they are minished and bowed down through oppression, trouble, and sorrow.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the waste, where there is no way.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Yet setteth he the needy on high from affliction, and maketh [him] families like a flock.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
The upright shall see it, and be glad; and all iniquity shall stop her mouth.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Whoso is wise shall give heed to these things, and they shall consider the mercies of the LORD.
