Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
“BOOK V.” O give thanks to the LORD, for he is good; For his mercy endureth for ever!
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Let the redeemed of the LORD say it, Whom he hath redeemed from the hand of the enemy;
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
Whom he hath gathered from the lands, From the east, the west, the north, and the south.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
They were wandering in the wilderness, in a desert, They found no way to a city to dwell in.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
They were hungry and thirsty, And their souls fainted within them.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Then they cried to the LORD in their trouble, And he delivered them out of their distress.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
He led them in a straight way, Till they came to a city where they might dwell.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
O let them praise the LORD for his goodness, For his wonderful works to the children of men!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
For he satisfieth the thirsty, And the hungry he filleth with good.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
They dwelt in darkness and the shadow of death, Being bound in affliction and iron;
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Because they disobeyed the commands of God, And contemned the will of the Most High;
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Their hearts he brought down by hardship; They fell down, and there was none to help.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
But they cried to the LORD in their trouble, And he saved them out of their distresses;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
He brought them out of darkness and the shadow of death, And brake their bands asunder.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
O let them praise the LORD for his goodness, For his wonderful works to the children of men!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
For he hath broken the gates of brass, And cut the bars of iron asunder.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
The foolish, because of their transgressions, And because of their iniquities, were afflicted;
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
They abhorred all kinds of food; They were near to the gates of death.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Then they cried to the LORD in their trouble, And he delivered them out of their distresses;
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
He sent his word, and healed them, And saved them from their destruction.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
O let them praise the LORD for his goodness, For his wonderful works to the children of men!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
Let them offer the sacrifices of thanksgiving, And declare his works with joy!
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
They who go down to the sea in ships, And do business in great waters,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
These see the works of the LORD, And his wonders in the deep.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
He commandeth, and raiseth the stormy wind, Which lifteth high the waves.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
They mount up to the heavens, They sink down to the depths, Their soul melteth with distress;
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
They reel and stagger like a drunken man, And all their skill is vain.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Then they cry to the LORD in their trouble, And he saveth them out of their distresses;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
He turneth the storm into a calm, And the waves are hushed;
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Then they rejoice that they are still, And he bringeth them to their desired haven.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
O let them praise the LORD for his goodness. For his wonderful works to the children of men!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Let them extol him in the congregation of the people, And praise him in the assembly of the elders!
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
He turneth rivers into a desert, And springs of water into dry ground;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
A fruitful land into barrenness, For the wickedness of them that dwell therein.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
He turneth the desert into a lake of water, And dry ground into springs of water;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
And there he causeth the hungry to dwell, And they build a city for a dwelling-place,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
And sow fields and plant vineyards, Which yield a fruitful increase.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
He blesseth them, so that they multiply greatly, And suffereth not their cattle to decrease.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
When they are diminished and brought low By oppression, affliction, and sorrow,
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
He poureth contempt upon princes, And causeth them to wander in a pathless wilderness;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
But he raiseth the poor from their affliction, And increaseth their families like a flock.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
The righteous see it and rejoice, And all iniquity shutteth her mouth.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Whoso is wise, let him observe this, And have regard to the loving-kindness of the LORD!
