Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
O give thanks unto the LORD, for [he is] good: for his mercy [endureth] for ever.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Let the redeemed of the LORD say [so], whom he hath redeemed from the hand of the enemy;
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
And gathered them out of the lands, from the east, and from the west, from the north, and from the south.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
They wandered in the wilderness in a solitary way; they found no city to dwell in.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Then they cried unto the LORD in their trouble, [and] he delivered them out of their distresses.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
And he led them forth by the right way, that they might go to a city of habitation.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that [men] would praise the LORD [for] his goodness, and [for] his wonderful works to the children of men!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
For he satisfieth the longing soul, and filleth the hungry soul with goodness.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Such as sit in darkness and in the shadow of death, [being] bound in affliction and iron;
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Because they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the most High:
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Therefore he brought down their heart with labour; they fell down, and [there was] none to help.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Then they cried unto the LORD in their trouble, [and] he saved them out of their distresses.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
He brought them out of darkness and the shadow of death, and brake their bands in sunder.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that [men] would praise the LORD [for] his goodness, and [for] his wonderful works to the children of men!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
For he hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Fools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Their soul abhorreth all manner of meat; and they draw near unto the gates of death.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Then they cry unto the LORD in their trouble, [and] he saveth them out of their distresses.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
He sent his word, and healed them, and delivered [them] from their destructions.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that [men] would praise the LORD [for] his goodness, and [for] his wonderful works to the children of men!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
And let them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with rejoicing.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
They that go down to the sea in ships, that do business in great waters;
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
These see the works of the LORD, and his wonders in the deep.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
For he commandeth, and raiseth the stormy wind, which lifteth up the waves thereof.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
They mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul is melted because of trouble.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
They reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wits’ end.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Then they cry unto the LORD in their trouble, and he bringeth them out of their distresses.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
He maketh the storm a calm, so that the waves thereof are still.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Then are they glad because they be quiet; so he bringeth them unto their desired haven.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that [men] would praise the LORD [for] his goodness, and [for] his wonderful works to the children of men!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Let them exalt him also in the congregation of the people, and praise him in the assembly of the elders.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
He turneth rivers into a wilderness, and the watersprings into dry ground;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
A fruitful land into barrenness, for the wickedness of them that dwell therein.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
He turneth the wilderness into a standing water, and dry ground into watersprings.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
And there he maketh the hungry to dwell, that they may prepare a city for habitation;
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
And sow the fields, and plant vineyards, which may yield fruits of increase.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
He blesseth them also, so that they are multiplied greatly; and suffereth not their cattle to decrease.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Again, they are minished and brought low through oppression, affliction, and sorrow.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the wilderness, [where there is] no way.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Yet setteth he the poor on high from affliction, and maketh [him] families like a flock.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
The righteous shall see [it], and rejoice: and all iniquity shall stop her mouth.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Whoso [is] wise, and will observe these [things], even they shall understand the lovingkindness of the LORD.
