< Псалми 107 >
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
O give thanks to the LORD, for he is good: for his mercy endures for ever.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Let the redeemed of the LORD say so, whom he has redeemed from the hand of the enemy;
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
And gathered them out of the lands, from the east, and from the west, from the north, and from the south.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
They wandered in the wilderness in a solitary way; they found no city to dwell in.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Then they cried to the LORD in their trouble, and he delivered them out of their distresses.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
And he led them forth by the right way, that they might go to a city of habitation.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
For he satisfies the longing soul, and fills the hungry soul with goodness.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Such as sit in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron;
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Because they rebelled against the words of God, and scorned the counsel of the most High:
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Therefore he brought down their heart with labor; they fell down, and there was none to help.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Then they cried to the LORD in their trouble, and he saved them out of their distresses.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
He brought them out of darkness and the shadow of death, and broke their bands in sunder.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
For he has broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Fools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Their soul abhors all manner of meat; and they draw near to the gates of death.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Then they cry to the LORD in their trouble, and he saves them out of their distresses.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
He sent his word, and healed them, and delivered them from their destructions.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
And let them sacrifice the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with rejoicing.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
They that go down to the sea in ships, that do business in great waters;
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
These see the works of the LORD, and his wonders in the deep.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
For he commands, and raises the stormy wind, which lifts up the waves thereof.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
They mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul is melted because of trouble.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
They reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wit’s end.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Then they cry to the LORD in their trouble, and he brings them out of their distresses.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
He makes the storm a calm, so that the waves thereof are still.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Then are they glad because they be quiet; so he brings them to their desired haven.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Let them exalt him also in the congregation of the people, and praise him in the assembly of the elders.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
He turns rivers into a wilderness, and the springs into dry ground;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
A fruitful land into barrenness, for the wickedness of them that dwell therein.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
He turns the wilderness into a standing water, and dry ground into springs.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
And there he makes the hungry to dwell, that they may prepare a city for habitation;
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
And sow the fields, and plant vineyards, which may yield fruits of increase.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
He blesses them also, so that they are multiplied greatly; and suffers not their cattle to decrease.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Again, they are diminished and brought low through oppression, affliction, and sorrow.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
He pours contempt on princes, and causes them to wander in the wilderness, where there is no way.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Yet sets he the poor on high from affliction, and makes him families like a flock.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
The righteous shall see it, and rejoice: and all iniquity shall stop her mouth.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Whoever is wise, and will observe these things, even they shall understand the loving kindness of the LORD.