Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
BOOK V 'O give thanks unto the LORD, for He is good, for His mercy endureth for ever.'
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
So let the redeemed of the LORD say, whom He hath redeemed from the hand of the adversary;
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
And gathered them out of the lands, from the east and from the west, from the north and from the sea.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
They wandered in the wilderness in a desert way; they found no city of habitation.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Then they cried unto the LORD in their trouble, and He delivered them out of their distresses.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
And He led them by a straight way, that they might go to a city of habitation.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
For He hath satisfied the longing soul, and the hungry soul He hath filled with good.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
Such as sat in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron —
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
Because they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the Most High.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Therefore He humbled their heart with travail, they stumbled, and there was none to help —
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
They cried unto the LORD in their trouble, and He saved them out of their distresses.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
He brought them out of darkness and the shadow of death, and broke their bands in sunder.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
For He hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Crazed because of the way of their transgression, and afflicted because of their iniquities —
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
Their soul abhorred all manner of food, and they drew near unto the gates of death —
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
They cried unto the LORD in their trouble, and He saved them out of their distresses;
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
He sent His word, and healed them, and delivered them from their graves.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
And let them offer the sacrifices of thanksgiving, and declare His works with singing.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
They that go down to the sea in ships, that do business in great waters —
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
These saw the works of the LORD, and His wonders in the deep;
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
For He commanded, and raised the stormy wind, which lifted up the waves thereof;
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
They mounted up to the heaven, they went down to the deeps; their soul melted away because of trouble;
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
They reeled to and fro, and staggered like a drunken man, and all their wisdom was swallowed up —
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
They cried unto the LORD in their trouble, and He brought them out of their distresses.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
He made the storm a calm, so that the waves thereof were still.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Then were they glad because they were quiet, and He led them unto their desired haven.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Let them give thanks unto the LORD for His mercy, and for His wonderful works to the children of men!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Let them exalt Him also in the assembly of the people, and praise Him in the seat of the elders.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
He turneth rivers into a wilderness, and watersprings into a thirsty ground;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
A fruitful land into a salt waste, for the wickedness of them that dwell therein.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
He turneth a wilderness into a pool of water, and a dry land into watersprings.
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
And there He maketh the hungry to dwell, and they establish a city of habitation;
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
And sow fields, and plant vineyards, which yield fruits of increase.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
He blesseth them also, so that they are multiplied greatly, and suffereth not their cattle to decrease.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Again, they are minished and dwindle away through oppression of evil and sorrow.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the waste, where there is no way.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Yet setteth He the needy on high from affliction, and maketh his families like a flock.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
The upright see it, and are glad; and all iniquity stoppeth her mouth.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Whoso is wise, let him observe these things, and let them consider the mercies of the LORD.
