Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
Halleluja! Lov Herren, thi han er god, thi hans Miskundhed varer evindelig!
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Så skal HERRENs genløste sige, de, han løste af Fjendens Hånd
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
og samlede ind fra Landene, fra Øst og Vest, fra Nord og fra Havet.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
I den øde Ørk for de vild, fandt ikke Vej til beboet By,
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
de led både Sult og Tørst, deres Sjæl var ved at vansmægte;
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem at deres Trængsler
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
og førte dem ad rette Vej, så de kom til beboet By.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn.
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
Thi han mættede den vansmægtende Sjæl og fyldte den sultne med godt.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
De sad i Mulm og Mørke, bundne i pine og Jern,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
fordi de havde stået Guds Ord imod og ringeagtet den Højestes Råd.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Deres Hjerte var knuget af Kummer, de faldt, der var ingen, som hjalp;
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
førte dem ud af Mørket og Mulmet og sønderrev deres Bånd.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn.
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
Thi han sprængte Døre af Kobber og sønderslog Slåer af Jern.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
De sygnede hen for Synd og led for Brødes Skyld,
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
de væmmedes ved al Slags Mad, de kom Dødens Porte nær
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
men de råbte til Herren i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
sendte sit Ord og lægede dem og frelste deres Liv fra Graven.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
og ofre Lovprisningsofre og med Jubel forkynnde hans Gerninger.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
De for ud på Havet i Skibe, drev Handel på vældige Vande,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
blev Vidne til HERRENs Gerninger, hans Underværker i Dybet;
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
han bød, og et Stormvejr rejste sig, Bølgerne tårnedes op;
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
mod Himlen steg de, i Dybet sank de, i Ulykken svandt deres Mod;
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
de tumled og raved som drukne, borte var al deres Visdom;
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
skiftede Stormen til Stille, så Havets Bølger tav;
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
og glade blev de, fordi det stilned; han førte dem til Havnen, de søgte.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn,
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
ophøje ham i Folkets Forsamling og prise ham i de Ældstes Kreds!
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
Floder gør han til Ørken og Kilder til øde Land,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
til Saltsteppe frugtbart Land for Ondskabens Skyld hos dem, som - bor der.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
Ørken gør han til Vanddrag, det tørre Land til Kilder;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
der lader han sultne bo, så de grunder en By at bo i,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
tilsår Marker og planter Vin og høster Afgrødens Frugt.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
Han velsigner dem, de bliver mange, han lader det ikke skorte på Kvæg.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
De bliver få og segner under Modgangs og Kummers Tryk,
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
han udøser Hån over Fyrster og lader dem rave i vejløst Øde.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Men han løfter den fattige op af hans Nød og gør deres Slægter som Hjorde;
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
de oprigtige ser det og glædes, men al Ondskab lukker sin Mund.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Hvo som er viis, han mærke sig det og lægge sig HERRENs Nåde på Sinde!
