Псалми 107
1 Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
Hvalite Jahvu jer je dobar, jer je dovijeka ljubav njegova!
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
Tako nek' reknu svi otkupljenici koje Jahve otkupi iz ruke dušmanske
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
i koje skupi iz svih zemalja, s istoka i sa zapada, sa sjevera i s juga.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
Lutahu pustinjom, u samoći pustoj, puta ne nalazeć' do naseljena grada.
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
Gladni su bili, žeđu izmoreni, duša je klonula u njima.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
Tada zavapiše Jahvi u svojoj tjeskobi, i on ih istrže iz svih nevolja.
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
Pravim ih putem pÓovede da stignu ka gradu naseljenu.
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Neka hvale Jahvu za dobrotu njegovu, za čudesa njegova sinovima ljudskim!
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
Jer gladnu dušu on nasiti, dušu izgladnjelu on napuni dobrima.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
U mraku sjeđahu i u tmini, sputani bijedom i gvožđima,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
jer su prkosili besjedama Božjim i prezreli naum Svevišnjega.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
Srce im stoga skrši patnjama: posrtahu, a ne bješe nikog da im pomogne.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
Tada zavapiše Jahvi u svojoj tjeskobi i on ih istrže iz svih nevolja.
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
Izvede ih iz tmina i mraka, raskide okove njihove.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Neka hvale Jahvu za dobrotu njegovu, za čudesa njegova sinovima ljudskim!
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
Jer razbi vrata mjedena i gvozdene polomi zasune.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
Zbog svojih bezakonja bolovahu oni, ispaštajuć' svoje opačine:
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
svako se jelo gadilo duši njihovoj, do vrata smrti oni dođoše.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
Tada zavapiše Jahvi u svojoj tjeskobi i on ih istrže iz svih nevolja.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
Riječ svoju posla da ih ozdravi i život im spasi od jame grobne.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Neka hvale Jahvu za dobrotu njegovu, za čudesa njegova sinovima ljudskim!
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
Nek' prinose žrtve zahvalnice i kličući nek' djela njegova kazuju!
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
Oni koji lađama zaploviše morem da po vodama silnim trguju:
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
oni vidješe djela Jahvina, čudesa njegova na pučini.
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
On reče i olujni se vjetar uzvitla što u visinu diže valove mora.
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
Do neba se dizahu, u bezdan se spuštahu, u nevolji duša im ginula.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
Teturahu i posrtahu kao pijani, sva ih je mudrost izdala.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
Tada zavapiše Jahvi u svojoj tjeskobi i on ih istrže iz svih nevolja.
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
Smiri oluju u tih povjetarac, valovi morski umukoše.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
Obradovaše se tišini, u željenu luku on ih povede.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
Neka hvale Jahvu za dobrotu njegovu, za čudesa njegova sinovima ljudskim!
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
Neka ga uzvisuju u narodnom zboru, neka ga hvale u vijeću staraca!
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
On pretvori rijeke u pustinju, a izvore vodene u žednu zemlju;
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
plodonosnu zemlju u slanu pustaru zbog zloće žitelja njezinih.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
On obrati pustinju u jezero, a zemlju suhu u vodene izvore
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
i naseli ondje izgladnjele te podigoše grad gdje će živjeti.
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
Zasijaše njive, posadiše vinograde što im doniješe obilnu ljetinu.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
I on ih blagoslovi te se namnožiše silno i stada im se ne smanjiše.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
Prorijeđeni bjehu i prezreni pod teretom patnja i nevolja.
40 Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
Onaj što izlijeva prezir na knezove pusti ih da po bespuću pustom lutaju.
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
Iz nevolje pÓodiže ubogog i obitelji k'o stada ÓumnožÄi.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
Videć' to, čestiti neka se raduju, a zloća neka sebi usta začepi!
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
Tko je mudar nek' o svemu tom razmišlja i nek' uvidi dobrotu Jahvinu!
