Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Һәмдусана! Пәрвәрдигарға тәшәккүр ейтиңлар! Чүнки У меһривандур, әбәдийдур Униң меһир-муһәббити.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Пәрвәрдигарниң қудрәтлик қилғанлирини ким сөзләп берәләйду? Униң бар шан-шөһритини ким җакалап берәләйду?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Бәхитликтур адаләтни тутқан, Дайим һәққанийлиқни жүргүзгән киши!
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Хәлқиңгә болған һиммитиң билән мени әслигәйсән, и Пәрвәрдигар; Ниҗатлиғиң билән йенимға келип хәвәр алғин!
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
Шуниң билән, Сән таллиғанлириңниң бәрикитини көрәй, Өз елиңниң шатлиғи билән шат болай, Өз мирасиң [болған хәлқиң] билән пәхирлинип, яйрап жүрәй!
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
Биз ата-бовилиримиз қатарида гуна өткүздуқ, Қәбиһлик қилдуқ, яманлиқ әйлидуқ.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Мисирда турған ата-бовилиримиз мөҗизилириңни нәзиригә алмай, Көп меһриванлиқлириңни есигә алмиди; Бәлки деңизда, Қизил Деңиз бойида исян көтәрди.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Бирақ У қудритимни намайән қилай дәп, Өз нами үчүн уларни қутқузди.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
Униң Қизил Деңизға тәнбиһ бериши билән, У қупқуруқ болди; Худди қағҗирақ чөллүктин йетәкләп маңғандәк, У уларни деңиз тәглиридин [қуруқ] өткүзди.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
Уларни өч көргәнләрниң қолидин һөрлүккә чиқарди, Уларға һәмҗәмәт болуп дүшмән чаңгилидин қутқузди.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
Явларни сулар басти, Уларниң һеч бирси сақ қалмиди.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
Шундила улар Униң сөзлиригә ишәш қилди; Улар Уни күйлиди.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
Улар Униң қилғанлирини шунчә тез унтуди, Несиһәтини күтмиди;
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
Бәлки далада ач көзлүккә баладәк берилди, Чөл-баяванда Тәңрини синиди.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
Шуңа У сориғинини уларға бәрди, Бирақ җүдәткүчи бир кесәлни җанлириға тәккүзди.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
Улар баргаһда Мусаға һәсәт қилди, Худаниң муқәддәс бәндиси Һарунниму көрәлмиди.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
Йәр ечилип Датанни жутувәтти, Абирамни адәмлири билән қапсивалди.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
Әгәшкүчилири арисида от йеқилди; Ялқун рәзилләрни көйдүривәтти.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
Улар Һорәб теғида мозай бутни ясиди, Қуйма һәйкәлгә сәҗдә қилип,
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
Өзлириниң пәхир-шөһрити болғучиниң орниға, От-чөп йәйдиған өкүзниң сүритини алмаштурди.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
Мисирда улуқ ишларни көрсәткән Ниҗаткари Тәңрини улар унтуди.
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Дәрвәқә, Һам диярида мөҗизиләр яратқан, Қизил Деңиз бойида қорқунучлуқ ишларни көрсәткән Худани [унтуди].
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
У уларни һалак қилимән дегән еди — Өз таллиғини Муса қәһрини яндуруш үчүн Униң алдида аричи болуп тик турмиған болса, — Дәрвәқә шундақ қилған болар еди.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
Улар йәнә гөзәл зиминни кәмситип рәт қилди, Униң вәдисигә ишәнмиди;
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
Бәлки чедирлирида қақшап жүрүп, Пәрвәрдигарниң авазиға қулақ салмиди.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
Шуңа У уларға қәсәм қилип қол көтирип: — Силәрни чөлдә жиқитип түгәштүримән —
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
Әвлатлириңларниму әлләр арисида жиқитип түгәштүрүп, Яқа жутлар ара тарқитиветимән» — деди.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
Улар Баал-Пеор бутқа өзини етип чоқунуп, Өлүкләргә атиған қурбанлиқларни йеди.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
Улар қилмишлири билән Униң аччиғини кәлтүрди, Улар арисида ваба қозғалди;
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Финиһас турди-дә, һөкүм жүргүзди, Шуниң билән ваба тосулди;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
Бу иш [Финиһасқа] һәққанийәт дәп һесапланди, Униң нәслигиму әвладидин әвладиғичә, әбәдий шундақ һесапланди.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
Улар йәнә [Пәрвәрдигарни] мерибаһ сулири бойида ғәзәпкә кәлтүрди, Уларниң сәвәвидин Мусағиму зәрәр йәтти;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
Чүнки улар униң роһини териктүрди, Униң ләвлири бехәстиликтә гәп қилип салди.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
Улар Пәрвәрдигарниң әмригә хилаплиқ қилип, [Шу] йәрдики қовмларни йоқатмиди;
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
Бәлки ят әлләр билән арилишип, Уларниң қилиқлирини үгәнди;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
Уларниң бутлириға чоқунди, Булар өзлиригә бир қапқан болуп чиқти;
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Чүнки улар өз оғул-қизлирини союп, җинларға қурбанлиққа беғишлиди.
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
Шундақ қилип улар бегуна қанни, Йәни Қанаандики бутларға атап қурбанлиқ қилип, өз оғул-қизлириниң қенини төкти; Зимини қанға булғинип кәтти.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
Улар өз қилмишлири билән булғанди; Қилиқлири билән паһишә аялдәк бузулди.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Шуңа Пәрвәрдигар Өз хәлқидин қаттиқ ғәзәпләнди, У Өз мирасидин йиргәнди;
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
Уларни ят әлләрниң қолиға бәрди, Уларға өчмәнләр улар үстидин һөкүмранлиқ қилди.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
Дүшмәнлири уларни әзди, Улар яв қоли астида егилип пүкүлди.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Көп қетим [Пәрвәрдигар] уларни қутқузди; Бирақ улар болса, өз хаһишлири билән Униңға асийлиқ қилди, Улар өз қәбиһлиги билән пәс һалға чүшти.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Шундақтиму У уларниң налә-пәрядини аңлиғанда, Уларниң җәбир-җапалириға етивар бәрди;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
Һәм улар билән түзгән әһдисини әслиди, Зор меһри-шәпқити билән, ғәзивидин янди,
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
У уларни сүргүн қилғанларниң қәлбидә рәһим ойғатти.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Бизни қутқузғайсән, и Пәрвәрдигар Худайимиз! Муқәддәс намиңға тәшәккүр ейтишқа, Тәнтәнә қилип Сени мәдһийиләшкә, Бизни әлләр арисидин йениңға жиғивалғайсән!
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Исраилниң Худаси болған Пәрвәрдигарға, Әзәлдин та әбәткичә тәшәккүр-мәдһийә қайтурулсун! Пүткүл хәлиқ «Амин» десун! Һәмдусана!
