Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Praise ye the LORD. O give thanks to the LORD; for [he is] good: for his mercy [endureth] for ever.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can utter the mighty acts of the LORD? [who] can show forth all his praise?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Blessed [are] they that keep judgment, [and] he that doeth righteousness at all times.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, O LORD, with the favor [that thou bearest to] thy people: O visit me with thy salvation;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
That I may see the good of thy chosen, that I may rejoice in the gladness of thy nation, that I may glory with thy inheritance.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We have sinned with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Our fathers understood not thy wonders in Egypt; they remembered not the multitude of thy mercies; but provoked [him] at the sea, [even] at the Red sea.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Nevertheless he saved them for his name's sake, that he might make his mighty power to be known.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
He rebuked the Red sea also, and it was dried up: so he led them through the depths, as through the wilderness.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
And he saved them from the hand of him that hated [them], and redeemed them from the hand of the enemy.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
And the waters covered their enemies: there was not one of them left.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
Then they believed his words; they sang his praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
They soon forgot his works; they waited not for his counsel:
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
But lusted exceedingly in the wilderness, and tempted God in the desert.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
And he gave them their request; but sent leanness into their soul.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
They envied Moses also in the camp, [and] Aaron the saint of the LORD.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened and swallowed up Dathan, and covered the company of Abiram.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
And a fire was kindled in their company; the flame burned up the wicked.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
They made a calf in Horeb, and worshiped the molten image.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
Thus they changed their glory into the similitude of an ox that eateth grass.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgot God their savior, who had done great things in Egypt;
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Wondrous works in the land of Ham, [and] terrible things by the Red sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
Therefore he said that he would destroy them, had not Moses his chosen stood before him in the breach, to turn away his wrath, lest he should destroy [them].
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
Yes, they despised the pleasant land, they believed not his word:
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
But murmured in their tents, [and] hearkened not to the voice of the LORD.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
Therefore he lifted up his hand against them, to overthrow them in the wilderness:
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
To overthrow their seed also among the nations, and to scatter them in the lands.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
They joined themselves also to Baal-peor, and ate the sacrifices of the dead.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
Thus they provoked [him] to anger with their inventions: and the plague broke in upon them.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Then stood up Phinehas, and executed judgment: and [so] the plague was stayed.
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
And that was counted to him for righteousness to all generations for ever.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
They angered [him] also at the waters of strife, so that it went ill with Moses for their sakes:
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
Because they provoked his spirit, so that he spoke unadvisedly with his lips.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They did not destroy the nations, concerning whom the LORD commanded them:
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
But were mingled among the heathen, and learned their works.
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
And they served their idols: which were a snare to them.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Yes, they sacrificed their sons and their daughters to demons,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
And shed innocent blood, [even] the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed to the idols of Canaan: and the land was polluted with blood.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
Thus were they defiled with their own works, and went astray with their own inventions.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Therefore was the wrath of the LORD kindled against his people, insomuch that he abhorred his own inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
And he gave them into the hand of the heathen; and they that hated them ruled over them.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
Their enemies also oppressed them, and they were brought into subjection under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many times did he deliver them; but they provoked [him] with their counsel; and were brought low for their iniquity.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Nevertheless he regarded their affliction, when he heard their cry:
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
And he remembered for them his covenant, and repented according to the multitude of his mercies.
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
He made them also to be pitied by all those that carried them captives.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O LORD our God, and gather us from among the heathen, to give thanks to thy holy name, [and] to triumph in thy praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed [be] the LORD God of Israel from everlasting to everlasting: and let all the people say, Amen. Praise ye the LORD.
