Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Praise ye Yah, Give ye thanks to Yahweh—For he is good, For age-abiding, is his lovingkindness.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can relate the mighty deeds of Yahweh? can cause to be heard, all his praise?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
How happy! They who observe justice, He that executeth righteousness at all times.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, O Yahweh, when thou acceptest thy people, Visit me, with thy salvation;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
That I may look upon the welfare of thy chosen ones, That I may rejoice in the joy of thy nation, That I may glory, with thine inheritance.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We have sinned—with our fathers, We have acted perversely, we have committed lawlessness;
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Our fathers, in Egypt, understood not thy wonders, They remembered not the abounding of thy lovingkindnesses, but rebelled by the sea—at the Red Sea.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Yet he saved them, for the sake of his Name, to make known his mighty power;
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
So he rebuked the Red Sea, and it dried up, And he led them through deeps, as pasture-land;
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
And saved them from the hand of one full of hatred, And redeemed them out of the hand of the foe;
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
So the waters covered their adversaries, Not one from among them, was left.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
They believed therefore in his words, They sang his praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
Soon forgat they his works, —They waited not for his counsel;
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
But lusted a lust in the desert, and tested GOD in the waste.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
So he gave them their request, but sent leanness into their soul.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
And they became jealous of Moses in the camp, —of Aaron the holy one of Yahweh;
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened and engulfed Dathan, and covered up the assembly of Abiram;
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
Then was kindled a fire in their assembly, —a flame, consumed the lawless ones.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
They made a calf in Horeb, —and bowed down to a molten image;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
Thus changed they my glory, for the similitude of an ox that eateth grass.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgat GOD their saviour, who had done great things in Egypt:
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Wonders in the land of Ham, Terrible things by the Red Sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
Then would he have bidden to destroy them, —had not Moses his chosen, stood in the breach before him, To turn back his wrath from destroying.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
And they refused the delightful land, They believed not his word;
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
But murmured in their tents, —They hearkened not unto the voice of Yahweh.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
So he lifted up his hand unto them, that he would let them fall in the desert;
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
And would disperse their seed among the nations, and would scatter them throughout the lands.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
Yet they let themselves be bound to Baal-peor, —and did eat sacrifices to the dead:
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
So they provoked to anger by their doings, and a plague, made a breach among them.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Then stood up Phinehas, and interposed, and stayed was the plague:
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
So it was counted unto him, for righteousness, To generation after generation, unto times age abiding.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
And they provoked by the waters of Meribah, —And it fared ill with Moses, for their sakes;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
For they embittered his spirit, and he spake rashly with his lips.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They destroyed not the peoples of which Yahweh had spoken to them;
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
But had fellowship with the nations, and learned their doings;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
Yea they served their idols, and they became to them a snare:
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Yea they sacrificed their sons and their daughters to mischievous demons;
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
And poured out innocent blood, the blood of their sons and their daughters, whom they sacrificed to the idols of Canaan, And the land was polluted with blood-shed;
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
And they became unclean by their works, and became unchaste in their doings.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Then was kindled the anger of Yahweh with his people, and he abhorred his own inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
So he delivered them up into the hand of the nations, And they who hated them, had dominion over them;
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
And their enemies oppressed them, And they were bowed down under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many times, did he rescue them, —But, they, rebelled by their counsel, and sank low in their iniquity.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Then looked he on the distress which befell them, —when he heard their loud cry;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
Then remembered he, for them, his covenant, and was moved to pity, according to the abounding of his lovingkindnesses;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
And granted them compassion before all their captors.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O Yahweh our God, and gather us from among the nations, That we may give thanks unto thy holy Name, That we may triumph aloud in thy praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed be Yahweh, God of Israel, from one age even unto another, And all the people, shall say, Amen! Praise ye Yah!
