Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Hallelujah. Oh give thanks unto the Lord; for he is good: for to eternity endureth his kindness.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can utter the mighty acts of the Lord? who can publish all his praise?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Happy are those that observe justice, that execute righteousness at all times.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, O Lord, when thou favorest thy people: oh visit me with thy salvation;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
That I may look on the happiness of thy elect, that I may rejoice in the joy of thy nation, that I may glorify myself with thy inheritance.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We have sinned together with our fathers, we have committed iniquity, we have done wickedly.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Our fathers did not reflect on thy wonders in Egypt: they remembered not the multitude of thy kindnesses; but rebelled at the sea, even at the Red Sea.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Nevertheless he saved them for the sake of his name, to make known his might.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
He rebuked the Red Sea also, and it was dried up; and he led them through the depths, as through the wilderness.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
And he saved them from the hand of him that hated them, and redeemed them from the hand of the enemy.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
And the waters covered their adversaries: not one of them was left.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
Then believed they in his words, they sang his praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
Speedily they forgot his works, they waited not for his counsel;
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
And they felt a lustful longing in the wilderness, and tempted God in the desert.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
And he gave them what they had asked; but sent dryness into their soul.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
Moreover they envied Moses in the camp, and Aaron the holy one of the Lord.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened and swallowed up Dathan, and covered over the company of Abiram.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
And a fire was kindled in their company: the flame burnt up the wicked.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
They made a calf in Horeb, and bowed themselves down to a molten image.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
And they exchanged their glory for the similitude of an ox that eateth herbs.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgot God their saviour, who had done great things in Egypt,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Wonders in the land of Ham, terrible things by the Red Sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
He therefore spoke of destroying them: had not Moses his elect stood in the breach before him, to turn away his fury, that he might not destroy.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
And they despised the pleasant land, they believed not in his word;
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
But they murmured in their tents, they hearkened not unto the voice of the Lord.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
He therefore lifted up his hand against them, to cause them to fall in the wilderness;
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
And to let their seed fall among the nations, and to scatter them in the lands.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
And they joined themselves unto Ba'al-pe'or, and ate the sacrifices of the dead.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
And they provoked him to anger with their deeds: and there broke in among them the plague.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Then stood up Phinehas, and executed judgment: and the plague was stayed.
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
And it was accounted unto him for righteousness, unto all generations for evermore.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
They angered him also at the waters of Meribah, and evil happened to Moses for their sake;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
Because they had embittered his spirit, and so he spoke thoughtlessly with his lips.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They did not exterminate the nations, that the Lord had indicated to them;
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
But they mingled themselves among the nations, and learned their doings.
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
And they served their idols, and these became unto them a snare.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Yea, they sacrificed their sons and their daughters unto the evil spirits;
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
And they shed innocent blood, the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan: and the land was polluted with blood-guiltiness.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
Thus were they made unclean through their own doings, and went astray with their own deeds.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
therefore was the wrath of the Lord kindled against his people, and be felt disgust for his own inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
And he gave them up into the hand of the nations: and there ruled over them those that hated them.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
And their enemies also oppressed them: and they were subdued under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many times did he deliver them; but they rebelled with their counsel, and they were brought low through their iniquity.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Nevertheless he looked on when they were in distress, when he heard their entreaty.
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
And he remembered unto them his covenant, and he bethought himself according to the abundance of his kindnesses;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
And be caused them to find mercy before all those that had carried them away captive.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O Lord our God, and gather us from among the nations, to give thanks unto thy holy name, to triumph in thy praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed be the Lord the God of Israel from everlasting even to everlasting: and let all the people say, Amen, Hallelujah.
