Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Hallelujah. O give thanks unto the LORD; for He is good; for His mercy endureth for ever.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can express the mighty acts of the LORD, or make all His praise to be heard?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Happy are they that keep justice, that do righteousness at all times.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, O LORD, when Thou favourest Thy people; O think of me at Thy salvation;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
That I may behold the prosperity of Thy chosen, that I may rejoice in the gladness of Thy nation, that I may glory with Thine inheritance.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We have sinned with our fathers, we have done iniquitously, we have dealt wickedly.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Our fathers in Egypt gave no heed unto Thy wonders; they remembered not the multitude of Thy mercies; but were rebellious at the sea, even at the Red Sea.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Nevertheless He saved them for His name's sake, that He might make His mighty power to be known.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
And He rebuked the Red Sea, and it was dried up; and He led them through the depths, as through a wilderness.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
And He saved them from the hand of him that hated them, and redeemed them from the hand of the enemy.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
And the waters covered their adversaries; there was not one of them left.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
Then believed they His words; they sang His praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
They soon forgot His works; they waited not for His counsel;
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
But lusted exceedingly in the wilderness, and tried God in the desert.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
And He gave them their request; but sent leanness into their soul.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
They were jealous also of Moses in the camp, and of Aaron the holy one of the LORD.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened and swallowed up Dathan, and covered the company of Abiram.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
And a fire was kindled in their company; the flame burned up the wicked.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
They made a calf in Horeb, and worshipped a molten image.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
Thus they exchanged their glory for the likeness of an ox that eateth grass.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgot God their saviour, who had done great things in Egypt;
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
Wondrous works in the land of Ham, terrible things by the Red Sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
Therefore He said that He would destroy them, had not Moses His chosen stood before Him in the breach, to turn back His wrath, lest He should destroy them.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
Moreover, they scorned the desirable land, they believed not His word;
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
And they murmured in their tents, they hearkened not unto the voice of the LORD.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
Therefore He swore concerning them, that He would overthrow them in the wilderness;
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
And that He would cast out their seed among the nations, and scatter them in the lands.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
They joined themselves also unto Baal of Peor, and ate the sacrifices of the dead.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
Thus they provoked Him with their doings, and the plague broke in upon them.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Then stood up Phinehas, and wrought judgment, and so the plague was stayed.
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
And that was counted unto him for righteousness, unto all generations for ever.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
They angered Him also at the waters of Meribah, and it went ill with Moses because of them;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
For they embittered his spirit, and he spoke rashly with his lips.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They did not destroy the peoples, as the LORD commanded them;
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
But mingled themselves with the nations, and learned their works;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
And they served their idols, which became a snare unto them;
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Yea, they sacrificed their sons and their daughters unto demons,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
And shed innocent blood, even the blood of their sons and of their daughters, whom they sacrificed unto the idols of Canaan; and the land was polluted with blood.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
Thus were they defiled with their works, and went astray in their doings.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Therefore was the wrath of the LORD kindled against His people, and He abhorred His inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
And He gave them into the hand of the nations; and they that hated them ruled over them.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
Their enemies also oppressed them, and they were subdued under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many times did He deliver them; but they were rebellious in their counsel, and sank low through their iniquity.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Nevertheless He looked upon their distress, when He heard their cry;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
And He remembered for them His covenant, and repented according to the multitude of His mercies.
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
He made them also to be pitied of all those that carried them captive.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O LORD our God, and gather us from among the nations, that we may give thanks unto Thy holy name, that we may triumph in Thy praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed be the LORD, the God of Israel, from everlasting even to everlasting, and let all the people say: 'Amen.' Hallelujah.
