Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Hallelujah! Give thanks to the LORD, for He is good; His loving devotion endures forever.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Who can describe the mighty acts of the LORD or fully proclaim His praise?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Blessed are those who uphold justice, who practice righteousness at all times.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Remember me, O LORD, in Your favor to Your people; visit me with Your salvation,
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
that I may see the prosperity of Your chosen ones, and rejoice in the gladness of Your nation, and give glory with Your inheritance.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
We have sinned like our fathers; we have done wrong and acted wickedly.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Our fathers in Egypt did not grasp Your wonders or remember Your abundant kindness; but they rebelled by the sea, there at the Red Sea.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
Yet He saved them for the sake of His name, to make His power known.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
He rebuked the Red Sea, and it dried up; He led them through the depths as through a desert.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
He saved them from the hand that hated them; He redeemed them from the hand of the enemy.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
The waters covered their foes; not one of them remained.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
Then they believed His promises and sang His praise.
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
Yet they soon forgot His works and failed to wait for His counsel.
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
They craved intensely in the wilderness and tested God in the desert.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
So He granted their request, but sent a wasting disease upon them.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
In the camp they envied Moses, as well as Aaron, the holy one of the LORD.
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
The earth opened up and swallowed Dathan; it covered the assembly of Abiram.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
Then fire blazed through their company; flames consumed the wicked.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
At Horeb they made a calf and worshiped a molten image.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
They exchanged their Glory for the image of a grass-eating ox.
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
They forgot God their Savior, who did great things in Egypt,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
wondrous works in the land of Ham, and awesome deeds by the Red Sea.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
So He said He would destroy them— had not Moses His chosen one stood before Him in the breach to divert His wrath from destroying them.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
They despised the pleasant land; they did not believe His promise.
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
They grumbled in their tents and did not listen to the voice of the LORD.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
So He raised His hand and swore to cast them down in the wilderness,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
to disperse their offspring among the nations and scatter them throughout the lands.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
They yoked themselves to Baal of Peor and ate sacrifices offered to lifeless gods.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
So they provoked the LORD to anger with their deeds, and a plague broke out among them.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
But Phinehas stood and intervened, and the plague was restrained.
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
It was credited to him as righteousness for endless generations to come.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
At the waters of Meribah they angered the LORD, and trouble came to Moses because of them.
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
For they rebelled against His Spirit, and Moses spoke rashly with his lips.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
They did not destroy the peoples as the LORD had commanded them,
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
but they mingled with the nations and adopted their customs.
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
They worshiped their idols, which became a snare to them.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
They sacrificed their sons and their daughters to demons.
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
They shed innocent blood— the blood of their sons and daughters, whom they sacrificed to the idols of Canaan, and the land was polluted with blood.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
They defiled themselves by their actions and prostituted themselves by their deeds.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
So the anger of the LORD burned against His people, and He abhorred His own inheritance.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
He delivered them into the hand of the nations, and those who hated them ruled over them.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
Their enemies oppressed them, and subdued them under their hand.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Many times He rescued them, but they were bent on rebellion and sank down in their iniquity.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
Nevertheless He heard their cry; He took note of their distress.
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
And He remembered His covenant with them, and relented by the abundance of His loving devotion.
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
He made them objects of compassion to all who held them captive.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Save us, O LORD our God, and gather us from the nations, that we may give thanks to Your holy name, that we may glory in Your praise.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Blessed be the LORD, the God of Israel, from everlasting to everlasting. Let all the people say, “Amen!” Hallelujah!
