Псалми 106
1 Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
Halelujah. Oslavujte Hospodina, nebo dobrý jest, nebo na věky milosrdenství jeho.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
Kdo může vymluviti nesmírnou moc Hospodinovu, a vypraviti všecku chválu jeho?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
Blahoslavení, kteříž ostříhají soudu, a činí spravedlnost každého času.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
Pamatuj na mne, Hospodine, pro milost k lidu svému, navštěv mne spasením svým,
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
Abych užíval dobrých věcí s vyvolenými tvými, a veselil se veselím národu tvého, a chlubil se spolu s dědictvím tvým.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
Zhřešili jsme i s otci svými, neprávě jsme činili, a bezbožnost páchali.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
Otcové naši v Egyptě nerozuměli předivným skutkům tvým, aniž pamatovali na množství milosrdenství tvých, ale odporni byli při moři, při moři Rudém.
8 При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
A však vysvobodil je pro jméno své, aby v známost uvedl moc svou.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
Nebo přimluvil moři Rudému, a vyschlo; i provedl je skrze hlubiny, jako po poušti.
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
A tak zachoval je od ruky toho, jenž jich nenáviděl, a vyprostil je z ruky nepřítele.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
V tom přikryly vody ty, kteříž je ssužovali, nezůstalo ani jednoho z nich.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
A ačkoli věřili slovům jeho, a zpívali chválu jeho,
13 Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
Však rychle zapomenuli na skutky jeho, a nečekali na radu jeho;
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
Ale jati jsouce žádostí na poušti, pokoušeli Boha silného na pustinách.
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
I dal jim, čehož se jim chtělo, a však dopustil hubenost na život jejich.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
Potom, když horlili proti Mojžíšovi v vojště, a Aronovi, svatému Hospodinovu,
17 Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
Otevřevši se země, požřela Dátana, a přikryla zběř Abironovu.
18 И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
A roznícen byl oheň na rotu jejich, plamen spálil bezbožníky.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
Udělali i tele na Orébě, a skláněli se slitině.
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
A změnivše slávu svou v podobiznu vola, jenž jí trávu,
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
Zapomněli na Boha silného, spasitele svého, kterýž činil veliké věci v Egyptě.
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
A předivné v zemi Chamově, přehrozné při moři Rudém.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
Pročež řekl, že je vypléní, kdyby se byl Mojžíš, vyvolený jeho, nepostavil v té mezeře před ním, a neodvrátil prchlivosti jeho, aby nehubil.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
Za tím zošklivili sobě zemi žádanou, nevěříce slovu jeho.
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
A repcíce v staních svých, neposlouchali hlasu Hospodinova.
26 Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
A protož pozdvihl ruky své proti nim, aby je rozmetal po poušti,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
A aby rozptýlil símě jejich mezi pohany, a rozehnal je do zemí.
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
Spřáhli se také byli s modlou Belfegor, a jedli oběti mrch.
29 И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
A tak dráždili Boha skutky svými, až se na ně obořila rána,
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
Až se postavil Fínes, a pomstu vykonal, i přetržena jest rána ta.
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
Což jest mu počteno za spravedlnost od národu do pronárodu, a až na věky.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
Opět ho byli popudili při vodách sváru, až se i Mojžíšovi zle stalo pro ně.
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
Nebo k hořkosti přivedli ducha jeho, a pronesl ji rty svými.
34 При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
K tomu nevyplénili ani národů těch, o kterýchž jim byl Hospodin poručil,
35 Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
Ale směšujíce se s těmi národy, naučili se skutkům jejich,
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
A sloužili modlám jejich, kteréž jim byly osídlem.
37 Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
Obětovali zajisté syny své a dcery své ďáblům.
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
A vylili krev nevinnou, krev synů svých a dcer svých, kteréž obětovali trapidlům Kananejským, tak že poškvrněna jest země těmi vraždami.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
I zmazali se skutky svými, a smilnili činy svými.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
Protož rozpáliv se v prchlivosti Hospodin na lid svůj, v ošklivost vzal dědictví své.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
A vydal je v ruce pohanů. I panovali nad nimi ti, jenž je v nenávisti měli,
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
A utiskali je nepřátelé jejich, tak že sníženi jsou pod ruku jejich.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
Mnohokrát je vysvobozoval, oni však popouzeli ho radou svou, pročež potlačeni jsou pro nepravost svou.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
A však patřil na úzkost jejich, a slyšel křik jejich.
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
Nebo se rozpomenul na smlouvu svou s nimi, a želel toho podlé množství milosrdenství svých,
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
Tak že naklonil k nim lítostí všecky, kteříž je u vězení drželi.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
Zachovej nás, Hospodine Bože náš, a shromažď nás z těch pohanů, abychom slavili jméno tvé svaté, a chlubili se v chvále tvé.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
Požehnaný Hospodin Bůh Izraelský od věků až na věky. Na to rciž všecken lid: Amen, Halelujah.
