Псалми 105
1 Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
Пәрвәрдигарға тәшәккүр ейтиңлар, Униң намини чақирип илтиҗа қилиңлар, Униң қилғанлирини хәлиқләр арисида аян қилиңлар!
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
Униңға нахшилар ейтип, Уни күйләңлар; Униң пүткүл карамәт мөҗизилири үстидә сеғинип ойлиниңлар.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Муқәддәс намидин пәхирлинип даңлаңлар, Пәрвәрдигарни издигүчиләрниң көңли шатлансун!
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
Пәрвәрдигарни һәмдә Униң күчини издәңлар, Дидар-һозурини тохтимай издәңлар.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
Униң яратқан мөҗизилирини, Карамәт-аламәтлирини һәм ағзидин чиққан һөкүмлирини әстә тутуңлар,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
И Униң қули Ибраһим нәсли, Өзи таллиғанлири, Яқупниң оғуллири!
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
У, Пәрвәрдигар — Худайимиз, Униң һөкүмлири пүткүл йәр йүзидидур.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
Өзи түзгән әһдисини әбәдий ядида тутиду — — Бу Униң миң әвлатқичә вәдишләшкән сөзидур, —
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
Йәни Ибраһим билән түзгән әһдиси, Исһаққа ичкән қәсимидур.
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
У буни Яқупқиму низам дәп җәзмләштүрди, Исраилға әбәдий әһдә қилип берип: —
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
«Саңа Қанаан зиминини беримән, Уни мирасиң болған несивәң қилимән», — деди,
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
— Гәрчә шу чағда уларниң сани аз, Етиварға елинмиған, шу йәрдики мусапирлар болсиму.
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
Улар у жуттин бу жутқа, Бу әлдин у қәбилигә кезип жүрди;
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
У һеч кимниң уларни езишигә йол қоймиди, Уларни дәп падишаларғиму тәнбиһ берип: —
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
Мән мәсиһ қилғанлиримға тәгмә, Пәйғәмбәрлиримгә яман иш қилма! — деди.
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
У әшу жутқа ачарчилиқни буйруди, Тирәк болған аш-нанни қурутувәтти.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
У улардин бурун бир адәмни әвәткән еди, Йүсүп қул қилип сетилған еди.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
Униң путлири зәнҗирдә ағриди, Униң җени төмүргә кирип қисилди;
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
Шундақла та өзигә ейтилған вәһий әмәлгә ашурулғичә, Пәрвәрдигарниң сөз-калами уни синап тавлиди;
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
Пирәвн адәмлирини әвәтип уни бошатқузди, Қовмларниң һөкүмдари уни һөрлүккә чиқарди.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
Уни өз ордисиға ғоҗидар қилип қойди, Пүтүн мал-мүлкигә башлиқ қилип тайинлап,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
Өз вәзирлирини униң ихтиярида болуп тәрбийилинишкә, Ақсақаллириға даналиқ үгитишкә тапшурди.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
Шуниң билән Исраил Мисирға кәлди, Яқуплар Һамниң зиминида мусапир болуп яшиди.
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
[Пәрвәрдигар] Өз хәлқини көп нәсиллик қилип, Әзгүчилиридин күчлүк қилди.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
У [Мисирлиқларниң] қәлбидә Өз хәлқигә нәпрәт һасил қилди, Уларни Өз қуллириға һейлә-микирлик болушқа майил қилди.
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
У Өз қули болған Мусани, Өзиниң таллиғини Һарунни йоллиди.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
Улар [Мисирда] илаһий аламәтләрни аян қилип, Һам зиминида униң мөҗизилирини орнатти.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
Пәрвәрдигар қараңғулуқни әвәтип, [Зиминни] зулмәткә қаплитивәтти; [Мисирлиқлар] Униң әмригә қарши турған әмәсму?
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
У уларниң сулирини қанға айландурди, Белиқлирини қурутивәтти.
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
Уларниң йәрлирини миж-миж пақилар басти, Шаһ-әмирлириниң һуҗрилириғиму улар толуп кәтти.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
У бир сөз биләнла, ғуж-ғуж чивинлар бесип кәлди; Һәммә булуң-пучқақларда ғиң-ғиң учар чүмүлиләр.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
У ямғурниң орниға мөлдүр яғдуруп, Бу зиминға ялқунлуқ от чүшүрди.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
У үзүм таллирини, әнҗур дәрәқлирини урди, Зиминдики дәрәқләрни сундурувәтти.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
У бир сөз қилиши биләнла, чекәткиләр кәлди, Сансиз жутқур һашарәтләр мижилдап,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
Зиминида бар болған гияларни жутувәтти, Етизларниң барлиқ һосуллирини йәп түгәтти.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
[Ахирда] зиминидики барлиқ тунҗа туғулғанларни, Уларниң ғурури болған биринчи оғул балилирини қиривәтти.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
Өз хәлқини болса, алтун-күмүчләрни көтәргүзүп чиқарди, Қәбилилиридә бирисиму жиқилип чүшүп қалғини йоқ.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
Уларниң чиққиниға Мисир хошал болди, Чүнки уларниң вәһимиси [Мисирлиқларға] чүшти.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
У уларға булутни сайивән болушқа, Отни түндә нур болушқа бәрди.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
Улар сориди, У бөдиниләрни чиқарди, Уларни самавий нан билән қандурди.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
У ташни ярди, сулар булдуқлап чиқти; Қақаслиқта дәриядәк ақти.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
Чүнки У бәргән муқәддәс сөзини, Өз қули Ибраһимни әстә тутти.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
У хәлқини шат-хурамлиқ билән, Өз таллиғинини шатиянә тәнтәниләр билән [азадлиққа] чиқарди.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
У уларға әлләрниң зиминлирини берип, Уларни хәлиқләрниң әҗир-меһнәтлиригә муйәссәр қилди,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
Бу, уларниң Униң бәлгүлимилирини тутуп, Қанунлириға итаәт қилиши үчүн еди! Һәмдусана!
