Псалми 105
1 Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
Хвалите Господа; гласите име Његово; јављајте по народима дела Његова.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
Певајте Му и славите Га; казујте сва чудеса Његова.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Хвалите се светим именом Његовим; нек се весели срце оних који траже Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
Тражите Господа и силу Његову, тражите лице Његово без престанка.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
Памтите чудеса Његова која је учинио, знаке Његове и судове уста Његових.
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
Семе Аврамово слуге су Његове, синови Јаковљеви изабрани Његови.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
Он је Господ Бог наш, по свој су земљи судови Његови.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
Памти увек завет свој, реч, коју је дао на хиљаду колена.
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
Шта је заветовао Авраму, и за шта се клео Исаку.
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
То је поставио Јакову за закон, и Израиљу за завет вечни,
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
Говорећи: Теби ћу дати земљу хананску у наследни део.
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
Тада их још беше мало на број, беше их мало, и беху дошљаци.
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
Иђаху од народа до народа, из једног царства к другом племену.
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
Не даде никоме да им науди, и караше за њих цареве:
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
"Не дирајте у помазанике моје, и пророцима мојим не чините зла."
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
И пусти глад на ону земљу; и потре сав хлеб што је за храну.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
Посла пред њима човека; у робље продан би Јосиф.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
Оковима стегоше ноге његове, гвожђе тишташе душу његову,
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
Док се стече реч његова, и реч Господња прослави га.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
Посла цар и одреши га; господар над народима, и пусти га.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
Постави га господарем над домом својим, и заповедником над свим што имаше.
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
Да влада над кнезовима његовим по својој вољи, и старешине његове уразумљује.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
Тада дође Израиљ у Мисир, и Јаков се пресели у земљу Хамову.
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
И намножи Бог народ свој и учини га јачег од непријатеља његових.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
Преврну се срце њихово те омрзнуше на народ Његов, и чинише лукавство слугама Његовим.
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
Посла Мојсија, слугу свог, Арона изабраника свог.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
Показаше међу њима чудотворну силу Његову и знаке Његове у земљи Хамовој.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
Пусти мрак и замрачи, и не противише се речи Његовој.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
Претвори воду њихову у крв, и помори рибу њихову.
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
Провре земља њихова жабама, и клети царева њихових.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
Рече, и дођоше бубине, уши по свим крајевима њиховим.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
Место дажда посла на њих град, живи огањ на земљу њихову.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
И поби чокоте њихове и смокве њихове, и потре дрвета у крајевима њиховим.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
Рече, и дођоше скакавци и гусенице небројене;
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
И изједоше сву траву по земљи њиховој, и поједоше род у пољу њихову.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
И поби све првенце у земљи њиховој, првине сваког труда њиховог.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
Изведе Израиљце са сребром и златом, и не беше сустала у племенима њиховим.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
Обрадова се Мисир изласку њиховом, јер страх њихов беше на њ пао.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
Разастре им облак за покривач, и огањ да светли ноћу.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
Молише, и посла им препелице, и хлебом их небеским храни.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
Отвори камен и протече вода, реке протекоше по сувој пустињи.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
Јер се опомињаше свете речи своје к Авраму, слузи свом.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
И изведе народ свој у радости, избране своје у весељу.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
И даде им земљу народа и труд туђинаца у наследство.
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
Да би чували заповести Његове, и законе Његове пазили. Алилуја.
