Псалми 105
1 Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
Give ye thanks to Yahweh, Call upon his Name, Make known, among the peoples, his doings;
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
Sing ye to him, Make ye music to him, Speak ye of all his wonders.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
Make your boast in his holy Name, Joyful be the heart of them who are seeking Yahweh.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
Search out Yahweh and his strength, Seek diligently his face at all times.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
Remember his wonders which he hath done, His portents, and the just decisions of his mouth.
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
O ye Seed of Abraham—his servants, Sons of Jacob—his chosen ones:
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
Yahweh himself, is our God, Through all the land, are his just decision.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
He hath remembered, unto times age-abiding, his covenant, The word he commanded, to a thousand generations;
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
Which he solemnised with Abraham, and his oath, to Isaac;
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
And confirmed it unto Jacob for a statute, To Israel, as a covenant age-abiding;
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
Saying, To thee, will I give the land of Canaan, As your inherited portion;
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
While as yet they were men easily counted, —A very few, and sojourners therein;
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
And they wandered from nation to nation, From a kingdom, to another people.
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
He suffered no son of earth to oppress them, And reproved—for their sakes—[even] kings!
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
Ye may not touch mine Anointed ones, And, to my Prophets, may ye do no wrong.
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
Then called he a famine over the land, All the staff of bread, he brake;
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
He sent before them a man, For a slave, was he sold—[even] Joseph;
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
They forced, into a fetter, his foot, Into the iron, entered his soul;
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
Until the time when his word came to pass, Speech of Yahweh, proved him;
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
The king sent, and set him free, One having dominion over peoples, yet loosed he his bonds;
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
He appointed him lord to his household, And one having dominion over all he possessed;
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
That he might bind his rulers as he pleased, And, his elders, he might embue with wisdom.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
So Israel came into Egypt, And, Jacob, sojourned in the land of Ham;
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
And he made his people exceeding fruitful, —And caused them to become stronger than their adversaries.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
He let them turn their heart—To hate his people, To deal treacherously with his servants;
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
He sent Moses his servant, Aaron, whom he had chosen.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
He set among them his threatening signs, And his wonders, in the land of Ham;
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
He sent darkness, and made it dark, But they rebelled against his words;
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
He turned their waters into blood, And so caused their fish to die;
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
Their land swarmed with frogs, In the chambers of their kings!
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
He spake, and there came in the gad-fly, Gnats, in all their bounds;
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
He made their showers—hail, A fire flaming throughout their land;
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
And he smote their vines, and their fig-trees, And brake in pieces the trees of their bounds;
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
He spake—then came the swarming locust, —The devouring locust, and that without number;
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
And devoured all the herbage in their land, And devoured the fruit of their ground.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
Then smote he every firstborn in their land, The beginning of all their strength;
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
Thus brought he them forth, with silver and gold, Nor was there, throughout his tribes, one that faltered;
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
Egypt rejoiced when they went out, For the dread of them had fallen upon them.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
He spread out a cloud as a covering, And fire, to give light by night,
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
They asked, and he brought in the quail, —And, with the bread of the heavens, he satisfied them;
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
He opened the rock, and there gushed forth waters, They flowed along, through parched places, as a river;
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
For he remembered his holy word, With Abraham his servant.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
Thus brought he forth his people with gladness, —With shouts of triumph, his chosen ones;
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
And gave them, the lands of the nations, And, of the toil of the peoples, took they possession:
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
In order that they might observe his statutes, And, over his laws, might keep watch, Praise ye Yah.
