Псалми 105
1 Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
BOEIPA te uem uh lah. A ming te khue uh lah. A khoboe te pilnam rhoek taengah tukkil uh lah.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
Amah te hlai uh lah. Amah te tingtoeng uh lamtah amah kah khobaerhambae boeih te lolmang taeng uh lah.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
A ming cim neh thangthen uh lamtah, BOEIPA aka tlap rhoek kah a lungbuei tah a kohoe saeh.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
BOEIPA neh amah kah a sarhi te tlap lah. A maelhmai khaw tlap taitu lah.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
A kopoekrhainah a saii neh a ka dongkah laitloeknah bangla anih khobaerhambae khaw,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
A sal Abraham tiingan neh a coelh Jakob koca rhoek loh thoelh uh lah.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
BOEIPA amah ni mamih kah Pathen coeng. A laitloeknah khaw diklai pum ah om.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
A paipi tekumhal duela a thoelh dongah cadilcahma thawngkhat ham olka a uen.
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
Abraham neh Isaak taengah a saii a olhlo te,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
Jakob taengah oltlueh la, Israel taengah kumhal paipi la a sut pah.
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
Te dongah, “Kanaan kho rhi te na rho la nang taengah kam paek ni,” na ti nah.
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
A hlang kah hlangmi te a sii la om pueng tih, a khuiah bakuep uh.
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
Te vaengah namtom taeng lamkah namtom taengla, ram pakhat lamkah pilnam pakhat taengla poengdoe uh.
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
Amih aka hnaemtaek ham hlang khueh pah pawt tih amih kongah manghai rhoek khaw a tluung pah.
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
Ka koelh soah ben boel lamtah ka tonghma rhoek te thaehuet thil boeh,” a ti nah.
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
Khokha a khue vaengah kho khuiah conghol neh caak boeih te a phae pah.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
Amih hmai kah a tueih hlang, Joseph te sal bangla a yoih.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
A kho te hlong neh a phaep pah uh a hinglu ah thicung loh a toeh.
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
A olthui a thoeng tue a pha due BOEIPA kah olthui loh ol loh anih te a cil a poe.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
Manghai loh a tah dongah pilnam aka taem loh anih a doek tih a hlah.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
Amah im kah boei neh a hnopai boeih aka taemrhai hamla,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
A hinglu bangla a mangpa rhoek te khoh tih a hamca rhoek te cueih sak ham te a khueh.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
Te vaengah Israel loh Egypt la kun tih Jakob loh Ham kho ah bakuep.
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
Tedae a pilnam te muep a pungtai sak tih a rhal rhoek lakah a yet sak.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
BOEIPA loh a sal rhoek te rhaithi sak tih, a pilnam aka hmuhuet ham Egypt rhoek kah lungbuei te a maelh pah.
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
A sal Moses neh anih ham a coelh Aron te a tueih.
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
Amih rhoi loh Egypt rhoek taengah Boeipa kah miknoek olka a tueng sak rhoi tih, Ham kho ah khaw kopoekrhai hno te a tueng sak rhoi.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
Khohmuep a tueih tih a hmuep sak dongah Boeipa kah olthui olka te koek uh thai pawh.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
A tui te thii la a poeh sak tih a nga khaw a duek sak.
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
A kho kah bukak rhoek te a manghai rhoek kah imkhui la a khae sak.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
Amah loh a uen tih a khorhi tom ah pil neh pilhlip uihli tlung.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
Khonal te rhael la a poeh sak tih a kho ah hmaisai hmai la coeng.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
A misur neh a thaibu te khaw a haih pah tih a khorhi kah thing te a khaem pah.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
A uen bal tih kaisih neh lungang te tae na pawt la halo.
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
Te vaengah a kho kah baelhing boeih a caak tih a khohmuen kah a thaihtae khaw a caak pah.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
A kho khuikah caming boeih neh a thahuem boeih khuikah a thaihcuek te a ngawn pah.
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
Te vaengah amih te cak neh, sui neh ham pawk puei dongah amah koca rhoek khuikah tah paloe pawh.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
Amih Egypt rhoek te birhihnah loh a vuei tih amih rhoek a nong vaengah a kohoe uh.
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
Himbaiyan bangla cingmai a yaal pah tih khoyin ah hmai a vang pah.
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
A bih vaengah tanghuem a khuen pah tih vaan kah buh te amih a kum sak.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
Lungpang a ong vaengah tui ha phuet tih rhamrhae ah tuiva la a long sak te,
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
a sal Abraham taengkah a olkhueh cim te a poek dongah ni.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
A pilnam khaw omngaihnah tamlung a coelh neh a khuen.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
Te vaengah namtu rhoek kah a thakthaenah namtom khohmuen te a paek tih a pang uh te,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
a oltlueh ngaithuen sak ham neh a olkhueng te kueinah sak ham ni. BOEIPA te thangthen lah.
