Псалми 105
1 Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
| اِحْمَدُوا ٱلرَّبَّ. ٱدْعُوا بِٱسْمِهِ. عَرِّفُوا بَيْنَ ٱلْأُمَمِ بِأَعْمَالِهِ. | ١ |
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
| غَنُّوا لَهُ. رَنِّمُوا لَهُ. أَنْشِدُوا بِكُلِّ عَجَائِبِهِ. | ٢ |
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
| ٱفْتَخِرُوا بِٱسْمِهِ ٱلْقُدُّوسِ. لِتَفْرَحْ قُلُوبُ ٱلَّذِينَ يَلْتَمِسُونَ ٱلرَّبَّ. | ٣ |
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
| اُطْلُبُوا ٱلرَّبَّ وَقُدْرَتَهُ. ٱلْتَمِسُوا وَجْهَهُ دَائِمًا. | ٤ |
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
| ٱذْكُرُوا عَجَائِبَهُ ٱلَّتِي صَنَعَ، آيَاتِهِ وَأَحْكَامَ فِيهِ، | ٥ |
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
| يَا ذُرِّيَّةَ إِبْراهِيمَ عَبْدِهِ، يَا بَنِي يَعْقُوبَ مُخْتَارِيهِ. | ٦ |
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
| هُوَ ٱلرَّبُّ إِلَهُنَا فِي كُلِّ ٱلْأَرْضِ أَحْكَامُهُ. | ٧ |
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
| ذَكَرَ إِلَى ٱلدَّهْرِ عَهْدَهُ، كَلَامًا أَوْصَى بِهِ إِلَى أَلْفِ دَوْرٍ، | ٨ |
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
| ٱلَّذِي عَاهَدَ بِهِ إِبْراهِيمَ، وَقَسَمَهُ لِإِسْحاقَ، | ٩ |
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
| فَثَبَّتَهُ لِيَعْقُوبَ فَرِيضَةً، وَلِإِسْرَائِيلَ عَهْدًا أَبَدِيًّا، | ١٠ |
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
| قَائِلًا: «لَكَ أُعْطِي أَرْضَ كَنْعَانَ حَبْلَ مِيرَاثِكُمْ». | ١١ |
12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
| إِذْ كَانُوا عَدَدًا يُحْصَى، قَلِيلِينَ وَغُرَبَاءَ فِيهَا. | ١٢ |
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
| ذَهَبُوا مِنْ أُمَّةٍ إِلَى أُمَّةٍ، مِنْ مَمْلَكَةٍ إِلَى شَعْبٍ آخَرَ. | ١٣ |
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
| فَلَمْ يَدَعْ إِنْسَانًا يَظْلِمُهُمْ، بَلْ وَبَّخَ مُلُوكًا مِنْ أَجْلِهِمْ، | ١٤ |
15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
| قَائِلًا: «لَا تَمَسُّوا مُسَحَائِي، وَلَا تُسِيئُوا إِلَى أَنْبِيَائِي». | ١٥ |
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
| دَعَا بِٱلْجُوعِ عَلَى ٱلْأَرْضِ. كَسَرَ قِوَامَ ٱلْخُبْزِ كُلَّهُ. | ١٦ |
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
| أَرْسَلَ أَمَامَهُمْ رَجُلًا. بِيعَ يُوسُفُ عَبْدًا. | ١٧ |
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
| آذَوْا بِٱلْقَيْدِ رِجْلَيْهِ. فِي ٱلْحَدِيدِ دَخَلَتْ نَفْسُهُ، | ١٨ |
19 Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
| إِلَى وَقْتِ مَجِيءِ كَلِمَتِهِ. قَوْلُ ٱلرَّبِّ ٱمْتَحَنَهُ. | ١٩ |
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
| أَرْسَلَ ٱلْمَلِكُ فَحَلَّهُ. أَرْسَلَ سُلْطَانُ ٱلشَّعْبِ فَأَطْلَقَهُ. | ٢٠ |
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
| أَقَامَهُ سَيِّدًا عَلَى بَيْتِهِ، وَمُسَلَّطًا عَلَى كُلِّ مُلْكِهِ، | ٢١ |
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
| لِيَأْسُرَ رُؤَسَاءَهُ حَسَبَ إِرَادَتِهِ وَيُعَلِّمَ مَشَايِخَهُ حِكْمَةً. | ٢٢ |
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
| فَجَاءَ إِسْرَائِيلُ إِلَى مِصْرَ، وَيَعْقُوبُ تَغَرَّبَ فِي أَرْضِ حَامٍ. | ٢٣ |
24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
| جَعَلَ شَعْبَهُ مُثْمِرًا جِدًّا، وَأَعَزَّهُ عَلَى أَعْدَائِهِ. | ٢٤ |
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
| حَوَّلَ قُلُوبَهُمْ لِيُبْغِضُوا شَعْبَهُ، لِيَحْتَالُوا عَلَى عَبِيدِهِ. | ٢٥ |
26 Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
| أَرْسَلَ مُوسَى عَبْدَهُ وَهارُونَ ٱلَّذِي ٱخْتَارَهُ. | ٢٦ |
27 Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
| أَقَامَا بَيْنَهُمْ كَلَامَ آيَاتِهِ، وَعَجَائِبَ فِي أَرْضِ حَامٍ. | ٢٧ |
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
| أَرْسَلَ ظُلْمَةً فَأَظْلَمَتْ، وَلَمْ يَعْصَوْا كَلَامَهُ. | ٢٨ |
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
| حَوَّلَ مِيَاهَهُمْ إِلَى دَمٍ وَقَتَلَ أَسْمَاكَهُمْ. | ٢٩ |
30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
| أَفَاضَتْ أَرْضُهُمْ ضَفَادِعَ حَتَّى فِي مَخَادِعِ مُلُوكِهِمْ. | ٣٠ |
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
| أَمَرَ فَجَاءَ ٱلذُّبَّانُ وَٱلْبَعُوضُ فِي كُلِّ تُخُومِهِمْ. | ٣١ |
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
| جَعَلَ أَمْطَارَهُمْ بَرَدًا وَنَارًا مُلْتَهِبَةً فِي أَرْضِهِمْ. | ٣٢ |
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
| ضَرَبَ كُرُومَهُمْ وَتِينَهُمْ، وَكَسَّرَ كُلَّ أَشْجَارِ تُخُومِهِمْ. | ٣٣ |
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
| أَمَرَ فَجَاءَ ٱلْجَرَادُ وَغَوْغَاءُ بِلَا عَدَدٍ، | ٣٤ |
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
| فَأَكَلَ كُلَّ عُشْبٍ فِي بِلَادِهِمْ، وَأَكَلَ أَثْمَارَ أَرْضِهِمْ. | ٣٥ |
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
| قَتَلَ كُلَّ بِكْرٍ فِي أَرْضِهِمْ، أَوَائِلَ كُلِّ قُوَّتِهِمْ. | ٣٦ |
37 И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
| فَأَخْرَجَهُمْ بِفِضَّةٍ وَذَهَبٍ، وَلَمْ يَكُنْ فِي أَسْبَاطِهِمْ عَاثِرٌ. | ٣٧ |
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
| فَرِحَتْ مِصْرُ بِخُرُوجِهِمْ، لِأَنَّ رُعْبَهُمْ سَقَطَ عَلَيْهِمْ. | ٣٨ |
39 Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
| بَسَطَ سَحَابًا سَجْفًا، وَنَارًا لِتُضِيءَ ٱللَّيْلَ. | ٣٩ |
40 Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
| سَأَلُوا فَأَتَاهُمْ بِٱلسَّلْوَى، وَخُبْزَ ٱلسَّمَاءِ أَشْبَعَهُمْ. | ٤٠ |
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
| شَقَّ ٱلصَّخْرَةَ فَٱنْفَجَرَتِ ٱلْمِيَاهُ. جَرَتْ فِي ٱلْيَابِسَةِ نَهْرًا. | ٤١ |
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
| لِأَنَّهُ ذَكَرَ كَلِمَةَ قُدْسِهِ مَعَ إِبْراهِيمَ عَبْدِهِ، | ٤٢ |
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
| فَأَخْرَجَ شَعْبَهُ بِٱبْتِهَاجٍ، وَمُخْتَارِيهِ بِتَرَنُّمٍ. | ٤٣ |
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
| وَأَعْطَاهُمْ أَرَاضِيَ ٱلْأُمَمِ، وَتَعَبَ ٱلشُّعُوبِ وَرِثُوهُ، | ٤٤ |
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
| لِكَيْ يَحْفَظُوا فَرَائِضَهُ وَيُطِيعُوا شَرَائِعَهُ. هَلِّلُويَا. | ٤٥ |
