Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтур, и җеним! И Пәрвәрдигар Худайим, интайин улуқсән; Шану-шәвкәт вә һәйвәт билән кийингәнсән;
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Либас билән пүркәнгәндәк йоруқлуққа пүркәнгәнсән, Асманларни чедир пәрдиси кәби яйғансән.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
У жуқуриқи равақлириниң лимлирини суларға орнатқан, Булутларни җәң һарвуси қилип, Шамал қанатлири үстидә маңиду;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
У пәриштилирини шамаллар, Хизмәткарлирини от ялқуни қилиду.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Йәрни У һуллири үстигә орнатқан; У әсла тәвринип кәтмәйду.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Либас билән оралғандәк, уни чоңқур деңизлар билән ориғансән, Сулар тағлар чоққилири үстидә турди.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Сениң тәнбиһиң билән сулар бәдәр қачти, Гүлдүрмамаңниң садасидин улар тездин янди;
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Тағлар өрләп чиқти, Вадилар чүшүп кәтти, [Сулар] Сән бекиткән җайға чүшүп кәтти.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Улар тешип, йәрни йәнә қаплимисун дәп, Сән уларға чәклимә қойғансән.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
[Тәңри] вадиларда булақларни ечип урғутиду, Сулири тағлар арисида ақиду.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Даладики һәр бир җаниварға уссулуқ бериду, Явайи ешәкләр уссузлуқини қандуриду.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Көктики қушлар уларниң бойида қониду, Дәрәқ шахлири арисида сайрайду.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
У жуқуридики равақлиридин тағларни суғириду; Йәр Сениң ясиғанлириңниң мевилиридин қандурулиду!
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
У маллар үчүн от-чөпләрни, Инсанлар үчүн көктатларни өстүриду, Шундақла нанни йәрдин чиқириду;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Адәмниң көңлини хуш қилидиған шарапни, Инсан йүзини пақиритидиған майни чиқириду; Инсанниң жүригигә нан билән қувәт бериду;
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Пәрвәрдигарниң дәрәқлири, Йәни Өзи тиккән Ливан кедир дәрәқлири [су ичип] қанаәтлиниду.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Әнә ашулар арисиға қушлар уга ясайду, Ләйләк болса, арча дәрәқлирини макан қилиду.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Егиз чоққилар тағ өшкилириниң, Тик ярлар суғурларниң панаһи болиду.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Пәсилләрни бекитмәк үчүн У айни яратти, Қуяш болса петишини билиду.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Сән қараңғулуқ чүшүрисән, түн болиду; Ормандики җаниварларниң һәммиси униңда шипир-шипир кезип жүриду.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Асланлар олҗа издәп һөкирәйду, Тәңридин озуқ-түлүк соришиду;
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Қуяш чиқипла, улар чекиниду, Қайтип кирип угилирида ятиду.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Инсан болса өз ишиға чиқиду, Та кәчкичә меһнәттә болиду.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
И Пәрвәрдигар, ясиған һәр хил нәрсилириң нәқәдәр көптур! Һәммисини һекмәт билән яратқансән, Йәр йүзи иҗат-байлиқлириң билән толди.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Әнә бүйүк бепаян деңиз туриду! Униңда сан-санақсиз ғуж-ғуж җаниварлар, Чоң вә кичик һайванлар бар.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Шу йәрдә кемиләр қатнайду, Униңда ойнақлисун дәп сән ясиған левиатанму бар;
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Вақтида озуқ-түлүк бәргин дәп, Буларниң һәммиси Саңа қарайду.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Уларға бәргиниңдә, теривалиду, Қолуңни ачқиниңдила, улар назу-немәтләргә тойиду.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Йүзүңни йошурсаң, улар дәккә-дүккигә чүшиду, Роһлирини алсаң, улар җан үзүп, Йәнә тупраққа қайтиду.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Роһуңни әвәткиниңдә, улар яритилиду, Йәр-йүзи йеңи [бир дәвир билән] алмишиду.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Пәрвәрдигарниң шан-шөһрити әбәдийдур, Пәрвәрдигар Өз яратқанлиридин хурсән болиду.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
У йәргә баққинида, йәр титрәйду, Тағларға тәккинидә, улар түтүн чиқириду.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Һаятла болидикәнмән, Пәрвәрдигарға нахша ейтимән; Вуҗудум болсила Худайимни күйләймән.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
У сүргән ой-хияллиримдин сөйүнсә! Пәрвәрдигарда хошаллинимән!
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Гунакарлар йәр йүзидин түгитилиду, Рәзилләр йоқ болиду. И җеним, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтур! Һәмдусана!
