Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
RAB'be övgüler sun, ey gönlüm! Ya RAB Tanrım, ne ulusun! Görkem ve yücelik kuşanmışsın,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Bir kaftana bürünür gibi ışığa bürünmüşsün. Gökleri bir çadır gibi geren,
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Evini yukarıdaki sular üzerine kuran, Bulutları kendine savaş arabası yapan, Rüzgarın kanatları üzerinde gezen,
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Rüzgarları kendine haberci, Yıldırımları hizmetkâr eden sensin.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Yeryüzünü temeller üzerine kurdun, Asla sarsılmasın diye.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Engini ona bir giysi gibi giydirdin, Sular dağların üzerinde durdu.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Sen kükreyince sular kaçtı, Göğü gürletince hemen çekildi.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Dağları aşıp derelere aktı, Onlar için belirlediğin yerlere doğru.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Bir sınır koydun önlerine, Geçmesinler, gelip yeryüzünü bir daha kaplamasınlar diye.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Vadilerde fışkırttığın pınarlar, Dağların arasından akar.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Bütün kır hayvanlarını suvarır, Yaban eşeklerinin susuzluğunu giderirler.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Kuşlar yanlarında yuva kurar, Dalların arasında ötüşürler.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Gökteki evinden dağları sularsın, Yeryüzü işlerinin meyvesine doyar.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Hayvanlar için ot, İnsanların yararı için bitkiler yetiştirirsin; İnsanlar ekmeğini topraktan çıkarsın diye,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Yüreklerini sevindiren şarabı, Yüzlerini güldüren zeytinyağını, Güçlerini artıran ekmeği hep sen verirsin.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
RAB'bin ağaçları, Kendi diktiği Lübnan sedirleri suya doyar.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Kuşlar orada yuva yapar, Leyleğin evi ise çamlardadır.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Yüksek dağlar dağ keçilerinin uğrağı, Kayalar kaya tavşanlarının sığınağıdır.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Mevsimleri göstersin diye ayı, Batacağı zamanı bilen güneşi yarattın.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Karartırsın ortalığı, gece olur, Başlar kıpırdamaya orman hayvanları.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Genç aslan av peşinde kükrer, Tanrı'dan yiyecek ister.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Güneş doğunca İnlerine çekilir, yatarlar.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
İnsan işine gider, Akşama dek çalışmak için.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Ya RAB, ne çok eserin var! Hepsini bilgece yaptın; Yeryüzü yarattıklarınla dolu.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
İşte uçsuz bucaksız denizler, İçinde kaynaşan sayısız canlılar, Büyük küçük yaratıklar.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Orada gemiler dolaşır, İçinde oynaşsın diye yarattığın Livyatan da orada.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Hepsi seni bekliyor, Yiyeceklerini zamanında veresin diye.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Sen verince onlar toplar, Sen elini açınca onlar iyiliğe doyar.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Yüzünü gizleyince dehşete kapılırlar, Soluklarını kesince ölüp toprak olurlar.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Ruhun'u gönderince var olurlar, Yeryüzüne yeni yaşam verirsin.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
RAB'bin görkemi sonsuza dek sürsün! Sevinsin RAB yaptıklarıyla!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
O bakınca yeryüzü titrer, O dokununca dağlar tüter.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Ömrümce RAB'be ezgiler söyleyecek, Var oldukça Tanrım'ı ilahilerle öveceğim.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Düşüncem O'na hoş görünsün, Sevincim RAB olsun!
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Tükensin dünyadaki günahlılar, Yok olsun artık kötüler! RAB'be övgüler sun, ey gönlüm! RAB'be övgüler sunun!
