Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Lofva Herran, min själ; Herre, min Gud, du äst ganska härlig, du äst dägelig och allstinges väl beprydd.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Ljus är din klädnad, som du uppå hafver; du utsträcker himmelen såsom ett tapet.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Du hvälfver honom ofvan med vatten; du far i skyn såsom i en vagn, och går på vädrens vingar;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Du, som gör dina Änglar till väder, och dina tjenare till eldslåga;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Du, som grundar jordena på hennes botten, så att hon blifver i evig tid.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Med djupet betäcker du henne, såsom med ett kläde, och vatten stå öfver bergen.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Men för ditt näpsande fly de; för ditt dundrande fara de bort.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Bergen resa högt upp, och dalarna sätta sig ned i det rum, som du dem skickat hafver.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Du hafver satt ett mål, der komma de intet öfver; och måga icke åter betäcka jordena.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Du låter källor uppbrista i dalomen, så att vatten emellan bergen flyta;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Att all djur på markene måga dricka, och vildåsnarna sin törst släcka.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
När dem sitta himmelens foglar, och sjunga på qvistarna.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Du fuktar bergen ofvanefter; du gör landet fullt med frukt, den du förskaffar.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Du låter gräs växa för boskapen, och säd menniskomen till nytto; att du skall låta komma bröd utaf jordene;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Och att vin skall fröjda menniskones hjerta, och hennes ansigte dägeligit varda af oljo, och bröd styrka menniskones hjerta;
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Att Herrans trä skola full med must stå; de cedreträ på Libanon, som han planterat hafver.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Der hafva foglarna sitt näste, och hägrar bo uppe i furoträn.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
De höga berg äro de stengetters tillflykt, och stenklyfterna de kunilers.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Du gör månan, till att derefter skifta året; solen vet sin nedergång.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Du gör mörker, att natt varder; då draga sig all vilddjur ut;
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
De unga lejon, som ryta efter rof, och sin mat söka af Gudi;
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Men när solen uppgår, draga de bort, och lägga sig uti sina kulor.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Så går då menniskan ut till sitt arbete, och till sitt åkerverk intill aftonen.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Herre, huru äro din verk så stor och mång! Du hafver visliga skickat dem all, och jorden är full af dina ägodelar.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Hafvet, det så stort och vidt är, der kräla uti, utan tal, både stor och liten djur.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Der gå skepp; der äro hvalfiskar, som du gjort hafver, att de deruti leka skola.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Allt vänter efter dig, att du skall gifva dem mat i sin tid.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Då du gifver dem, så samla de; när du upplåter dina hand, så varda de med god ting mättade.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Om du fördöljer ditt ansigte, så varda de förskräckte; du tager deras anda bort, så förgås de, och varda åter till stoft igen.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Du låter ut din anda, så varda de skapade, och du förnyar jordenes ansigte.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Herrans ära är evig; Herren hafver behag till sin verk.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Han ser uppå jordena, så bäfvar hon; han kommer vid bergen, så ryka de.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Jag vill sjunga Herranom i mina lifsdagar, och lofva min Gud, så länge jag är till.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Mitt tal behage honom väl; jag gläder mig af Herranom.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Syndarena hafve en ända på jordene, och de ogudaktige vare icke mer till; lofva, min själ, Herran. Halleluja.
