Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Благослови, душе моя, Господа. Господи Боже мой, возвеличился еси зело: во исповедание и в велелепоту облеклся еси:
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
одеяйся светом яко ризою, простираяй небо яко кожу:
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
покрываяй водами превыспренняя Своя, полагаяй облаки на восхождение Свое, ходяй на крилу ветреню:
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
творяй ангелы Своя духи, и слуги Своя пламень огненный:
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
основаяй землю на тверди ея: не преклонится в век века.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Бездна яко риза одеяние ея, на горах станут воды:
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
от запрещения Твоего побегнут, от гласа грома Твоего убоятся.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Восходят горы, и низходят поля, в место еже основал еси им.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Предел положил еси, егоже не прейдут, ниже обратятся покрыти землю.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Посылаяй источники в дебрех, посреде гор пройдут воды.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Напаяют вся звери селныя, ждут онагри в жажду свою.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
На тых птицы небесныя привитают: от среды камения дадят глас.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Напаяяй горы от превыспренних Своих: от плода дел Твоих насытится земля.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Прозябаяй траву скотом, и злак на службу человеком, извести хлеб от земли:
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
и вино веселит сердце человека, умастити лице елеем: и хлеб сердце человека укрепит.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Насытятся древа польская, кедри Ливанстии, ихже еси насадил:
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
тамо птицы вогнездятся, еродиево жилище предводителствует ими.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Горы высокия еленем, камень прибежище заяцем.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Сотворил есть луну во времена: солнце позна запад свой.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Положил еси тму, и бысть нощь, в нейже пройдут вси зверие дубравнии,
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
скимни рыкающии восхитити и взыскати от Бога пищу себе.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Возсия солнце, и собрашася, и в ложах своих лягут.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Изыдет человек на дело свое и на делание свое до вечера.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Яко возвеличишася дела Твоя, Господи: вся премудростию сотворил еси: исполнися земля твари Твоея.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Сие море великое и пространное: тамо гади, ихже несть числа, животная малая с великими:
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
тамо корабли преплавают, змий сей, егоже создал еси ругатися ему.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Вся к Тебе чают, дати пищу им во благо время.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Давшу Тебе им, соберут: отверзшу Тебе руку, всяческая исполнятся благости:
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
отвращшу же Тебе лице, возмятутся: отимеши дух их, и изчезнут и в персть свою возвратятся:
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
послеши духа Твоего, и созиждутся, и обновиши лице земли.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Буди слава Господня во веки: возвеселится Господь о делех Своих:
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
призираяй на землю и творяй ю трястися: прикасаяйся горам, и дымятся.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Воспою Господеви в животе моем, пою Богу моему, дондеже есмь:
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
да усладится Ему беседа моя, аз же возвеселюся о Господе.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Да изчезнут грешницы от земли, и беззаконницы, якоже не быти им. Благослови, душе моя, Господа.
