Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Благосиљај, душо моја, Господа! Господе, Боже мој, велик си веома, обукао си се у величанство и красоту.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Обукао си светлост као хаљину, разапео небо као шатор;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Водом си покрио дворове своје, облаке начинио си да су Ти кола, идеш на крилима ветреним.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Чиниш ветрове да су Ти анђели, пламен огњени да су Ти слуге.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Утврдио си земљу на темељима њеним, да се не помести на век века.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Безданом као хаљином оденуо си је; на горама стоје воде.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Од претње Твоје беже, од громовног гласа Твог теку.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Излазе на горе и силазе у долине, на место које си им утврдио.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Поставио си међу, преко које не прелазе, и не враћају се да покрију земљу.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Извео си изворе по долинама, између гора теку воде.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Напајају све звери пољске; дивљи магарци гасе жеђ своју.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
На њима птице небеске живе; кроз гране разлеже се глас њихов.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Напајаш горе с висина својих, плодовима дела Твојих сити се земља.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Дајеш те расте трава стоци, и зелен на корист човеку, да би извадио хлеб из земље.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
И вино весели срце човеку, и лице се светли од уља, и хлеб срце човеку крепи.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Сите се дрвета Божија, кедри ливански, које си посадио.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
На њима птице вију гнезда; станак је родин на јелама.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Горе високе дивокозама, камен је уточиште зечевима.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Створио си месец да показује времена, сунце познаје запад свој.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Стереш таму, и бива ноћ, по којој излази све зверје шумско;
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Лавови ричу за пленом, и траже од Бога хране себи.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Сунце гране, и они се сакривају и лежу у ложе своје.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Излази човек на посао свој, и на рад свој до вечера.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Како је много дела Твојих, Господе! Све си премудро створио; пуна је земља блага Твог.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Гле, море велико и широко, ту гмижу без броја, животиња мала и велика;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Ту лађе плове, крокодил, ког си створио да се игра по њему.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Све Тебе чека, да им дајеш пићу на време.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Дајеш им, примају; отвориш руку своју, сите се добра.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Одвратиш лице своје, жалосте се; узмеш им дух, гину, и у прах свој враћају се.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Пошаљеш дух свој, постају, и понављаш лице земљи.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Слава Господу увек; нек се весели Господ за дела своја!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Он погледа на земљу, и она се тресе; дотакне се гора, и диме се.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Певаћу Господу за живота свог; хвалићу Бога свог док сам год.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Нека Му буде мила беседа моја! Веселићу се о Господу.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Нека нестане грешника са земље, и безбожника нека не буде више! Благосиљај, душо моја, Господа! Алилуја!
