Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Благослови, душа моя, Господа! Господи, Боже мой! Ты дивно велик, Ты облечен славою и величием;
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Ты одеваешься светом, как ризою, простираешь небеса, как шатер;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
устрояешь над водами горние чертоги Твои, делаешь облака Твоею колесницею, шествуешь на крыльях ветра.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Ты творишь ангелами Твоими духов, служителями Твоими - огонь пылающий.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Ты поставил землю на твердых основах: не поколеблется она во веки и веки.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Бездною, как одеянием, покрыл Ты ее, на горах стоят воды.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
От прещения Твоего бегут они, от гласа грома Твоего быстро уходят;
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
восходят на горы, нисходят в долины, на место, которое Ты назначил для них.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Ты положил предел, которого не перейдут, и не возвратятся покрыть землю.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Ты послал источники в долины: между горами текут воды,
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
поят всех полевых зверей; дикие ослы утоляют жажду свою.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
При них обитают птицы небесные, из среды ветвей издают голос.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Ты напояешь горы с высот Твоих, плодами дел Твоих насыщается земля.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Ты произращаешь траву для скота, и зелень на пользу человека, чтобы произвести из земли пищу,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
и вино, которое веселит сердце человека, и елей, от которого блистает лице его, и хлеб, который укрепляет сердце человека.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Насыщаются древа Господа, кедры Ливанские, которые Он насадил;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
на них гнездятся птицы: ели - жилище аисту,
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
высокие горы - сернам; каменные утесы - убежище зайцам.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Он сотворил луну для указания времен, солнце знает свой запад.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ты простираешь тьму и бывает ночь: во время нее бродят все лесные звери;
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
львы рыкают о добыче и просят у Бога пищу себе.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Восходит солнце, и они собираются и ложатся в свои логовища;
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
выходит человек на дело свое и на работу свою до вечера.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Как многочисленны дела Твои, Господи! Все соделал Ты премудро; земля полна произведений Твоих.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Это - море великое и пространное: там пресмыкающиеся, которым нет числа, животные малые с большими;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
там плавают корабли, там этот левиафан, которого Ты сотворил играть в нем.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Все они от Тебя ожидают, чтобы Ты дал им пищу их в свое время.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Даешь им - принимают, отверзаешь руку Твою - насыщаются благом;
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
скроешь лице Твое - мятутся, отнимешь дух их - умирают и в персть свою возвращаются;
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
пошлешь дух Твой - созидаются, и Ты обновляешь лице земли.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Да будет Господу слава во веки; да веселится Господь о делах Своих!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Призирает на землю, и она трясется; прикасается к горам, и дымятся.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Буду петь Господу во всю жизнь мою, буду петь Богу моему, доколе есмь.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Да будет благоприятна Ему песнь моя; буду веселиться о Господе.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Да исчезнут грешники с земли, и беззаконных да не будет более. Благослови, душа моя, Господа! Аллилуия!
