Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Бинекувынтязэ, суфлете, пе Домнул! Доамне Думнезеуле, Ту ешть немэрӂинит де маре! Ту ешть ымбрэкат ку стрэлучире ши мэрецие!
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Те ынвелешть ку лумина ка ши ку о манта; ынтинзь черуриле ка ун корт.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Ку апеле Ыць ынтокмешть вырфул локуинцей Тале; дин норь Ыць фачь карул ши умбли пе арипиле вынтулуй.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Дин вынтурь Ыць фачь соль ши дин флэкэрь де фок, служиторь.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Ту ай ашезат пэмынтул пе темелииле луй ши ничодатэ ну се ва клэтина.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Ту ыл акоперисешь ку адынкул кум л-ай акопери ку о хайнэ; апеле стэтяу пе мунць,
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
дар, ла аменинцаря Та, ау фуӂит, ла гласул тунетулуй Тэу, ау луат-о ла фугэ,
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
суинду-се пе мунць ши коборынду-се ын вэй, пынэ ла локул пе каре ли-л хотэрысешь Ту.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Ле-ай пус о марӂине пе каре ну требуе с-о трякэ, пентру ка сэ ну се май ынтоаркэ сэ акопере пэмынтул.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Ту фачь сэ цышняскэ извоареле ын вэй ши еле кург принтре мунць.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Ту адэпь ла еле тоате фяреле кымпулуй; ын еле ышь потолеск сетя мэгарий сэлбатичь.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Пэсэриле черулуй локуеск пе марӂиниле лор ши фак сэ ле рэсуне гласул принтре рамурь.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Дин локашул Тэу чел ыналт Ту узь мунций ши се сатурэ пэмынтул де родул лукрэрилор Тале.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Ту фачь сэ кряскэ ярба пентру вите ши вердецурь пентру невоиле омулуй, ка пэмынтул сэ дя хранэ:
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
вин, каре ынвеселеште инима омулуй, унтделемн, каре-й ынфрумусецязэ фаца, ши пыне, каре-й ынтэреште инима.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Се удэ копачий Домнулуй, чедрий дин Либан, пе каре й-а сэдит Ел.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Ын ей ышь фак пэсэриле куйбурь, яр кокостыркул ышь аре локуинца ын кипарошь;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
мунций чей ыналць сунт пентру цапий сэлбатичь, яр стынчиле сунт адэпост пентру епурь.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Ел а фэкут луна ка сэ арате времуриле; соареле штие кынд требуе сэ апунэ.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ту адучь ынтунерикул ши се фаче ноапте: атунч тоате фяреле пэдурилор се пун ын мишкаре,
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
пуий де лей муӂеск дупэ прадэ ши ышь чер храна де ла Думнезеу.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Кынд рэсаре соареле, еле фуг ынапой ши се кулкэ ын визуиниле лор.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Дар омул есе ла лукрул сэу ши ла мунка луй пынэ сяра.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Кыт де мулте сунт лукрэриле Тале, Доамне! Ту пе тоате ле-ай фэкут ку ынцелепчуне ши пэмынтул есте плин де фэптуриле Тале.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Ятэ маря чя ынтинсэ ши маре: ын еа се мишкэ ненумэрате вецуитоаре мичь ши марь.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Аколо, пе еа, умблэ корэбииле ши ын еа есте левиатанул ачела пе каре л-ай фэкут сэ се жоаче ын валуриле ей.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Тоате ачесте вецуитоаре Те аштяптэ, ка сэ ле дай храна ла време.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Ле-о дай Ту, еле о примеск; Ыць дескизь Ту мына, еле се сатурэ де бунэтэциле Тале.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Ыць аскунзь Ту Фаца, еле тремурэ; ле ей Ту суфларя, еле мор ши се ынторк ын цэрына лор.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Ыць тримиць Ту суфларя: еле сунт зидите ши ынноешть астфел фаца пэмынтулуй.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Ын вечь сэ цинэ слава Домнулуй! Сэ Се букуре Домнул де лукрэриле Луй!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Ел привеште пэмынтул, ши пэмынтул се кутремурэ; атинӂе мунций, ши ей фумегэ.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Вой кынта Домнулуй кыт вой трэи, вой лэуда пе Думнезеул меу кыт вой фи.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Фие плэкуте Луй кувинтеле меле! Мэ букур де Домнул.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Сэ пярэ пэкэтоший де пе пэмынт ши чей рэй сэ ну май фие! Бинекувынтязэ, суфлете, пе Домнул! Лэудаць пе Домнул!
