Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Louva, minha alma, ao SENHOR; ó SENHOR meu Deus, tu és grandioso; de majestade e de glória estás vestido.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Tu estás coberto de luz, como que uma roupa; estendes os céus como cortinas.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Ele, que fixou seus cômodos sobre as águas; que faz das nuvens sua carruagem; que se move sobre as asas do vento.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Que faz de seus anjos ventos, e de seus servos fogo flamejante.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Ele fundou a terra sobre suas bases; ela jamais se abalará.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Com o abismo, como um vestido, tu a cobriste; sobre os montes estavam as águas.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Elas fugiram de tua repreensão; pela voz de teu trovão elas se recolheram apressadamente.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Os montes subiram [e] os vales desceram ao lugar que tu lhes tinha fundado.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Tu [lhes] puseste um limite, que não ultrapassarão; não voltarão mais a cobrir a terra.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Ele envia fontes aos vales, para que corram por entre os montes.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Elas dão de beber a todos os animais do campo; os asnos selvagens matam a sede [com elas].
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Junto a elas habitam as aves dos céus, que dão [sua] voz dentre os ramos.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Ele rega os montes desde seus cômodos; a terra se farta do fruto de tuas obras.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Ele faz brotar a erva para os animais, e as plantas para o trabalho do homem, fazendo da terra produzir o pão,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
E o vinho, que alegra o coração do homem, [e] faz o rosto brilhar o rosto com o azeite; com o pão, que fortalece o coração do homem.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
As árvores do SENHOR são fartamente [nutridas], os cedros do Líbano, que ele plantou.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Onde as aves fazem ninhos, e os pinheiros são as casas para as cegonhas.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Os altos montes são para as cabras selvagens; as rochas, refúgio para os coelhos.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Ele fez a lua para [marcar] os tempos, e o sol sobre seu poente.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ele dá ordens à escuridão, e faz haver noite, quando saem todos os animais do mato.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Os filhos dos leões, rugindo pela presa, e para buscar de Deus sua comida.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Quando o sol volta a brilhar, [logo] se recolhem, e vão se deitar em suas tocas.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Então o homem sai para seu trabalho e sua obra até o entardecer.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Como são muitas as suas obras, SENHOR! Tu fizeste todas com sabedoria; a terra está cheia de teus bens.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Este grande e vasto mar, nele há inúmeros seres, animais pequenos e grandes.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Por ali andam os navios e o Leviatã que formastes, para que te alegrasses nele.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Todos eles aguardam por ti, que [lhes] dês seu alimento a seu tempo [devido].
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
O que tu dás, eles recolhem; tu abres tua mão, [e] eles se fartam de coisas boas.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
[Quando] tu escondes teu rosto, eles ficam perturbados; [quando] tu tiras o fôlego deles, [logo] eles morrem, e voltam ao seu pó.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Tu envias o teu fôlego, e logo são criados; e [assim] tu renovas a face da terra.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
A glória do SENHOR será para sempre; alegre-se o SENHOR em suas obras.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
[Quando] ele olha para a terra, [logo] ela treme; [quando] ele toca nos montes, eles soltam fumaça.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Cantarei ao SENHOR em [toda] a minha vida; tocarei música ao meu Deus enquanto eu existir.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Meus pensamentos lhe serão agradáveis; eu me alegrarei no SENHOR.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Os pecadores serão consumidos da terra, e os maus não existirão mais. Bendizei, ó minha alma, ao SENHOR! Aleluia!
