Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bendize, ó alma minha, ao Senhor: Senhor Deus meu, tu és magnificentíssimo, estás vestido de glória e de magestade.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Ele se cobre de luz como de um vestido, estende os céus como uma cortina.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Põe nas águas as vigas das suas câmaras; faz das nuvens o seu carro, anda sobre as asas do vento.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Faz dos seus anjos espíritos, dos seus ministros um fogo abrazador.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Lançou os fundamentos da terra, para que não vacile em tempo algum.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Tu a cobres com o abismo, como com um vestido: as águas estavam sobre os montes.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Á tua repreensão fugiram: à voz do teu trovão se apressaram.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Sobem aos montes, descem aos vales, até ao lugar que para elas fundaste.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Termo lhes puseste, que não ultrapassarão, para que não tornem mais a cobrir a terra.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Tu, que fazes sair as fontes nos vales, as quais correm entre os montes.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Dão de beber a todo o animal do campo; os jumentos montezes matam a sua sede.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Junto delas as aves do céu terão a sua habitação, cantando entre os ramos.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Ele rega os montes desde as suas câmaras: a terra se farta do fruto das suas obras.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Faz crescer a erva para as bestas, e a verdura para o serviço do homem, para fazer sair da terra o pão,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
E o vinho que alegra o coração do homem, e o azeite que faz reluzir o seu rosto, e o pão que fortalece o coração do homem.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
As árvores do Senhor fartam-se de seiva, os cedros do líbano que ele plantou,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Onde as aves se aninham: enquanto à cegonha, a sua casa é nas faias.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Os altos montes são um refúgio para as cabras montezes, e as rochas para os coelhos.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Designou a lua para as estações: o sol conhece o seu ocaso.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ordenas a escuridão, e faz-se noite, na qual saem todos os animais da selva.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Os leãozinhos bramam pela preza, e de Deus buscam o seu sustento.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Nasce o sol e logo se acolhem, e se deitam nos seus covis.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Então sai o homem à sua obra e ao seu trabalho, até à tarde.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Ó Senhor, quão variadas são as tuas obras! todas as coisas fizeste com sabedoria; cheia está a terra das tuas riquezas.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Assim é este mar grande e muito espaçoso, onde há réptis sem número, animais pequenos e grandes.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Ali andam os navios; e o leviathan que formaste para nele folgar.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Todos esperam de ti, que lhes dês o seu sustento em tempo oportuno.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Dando-lho tu, eles o recolhem; abres a tua mão, e se enchem de bens.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Escondes o teu rosto, e ficam perturbados: se lhes tiras o fôlego, morrem, e voltam para o seu pó.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Envias o teu espírito, e são criados, e assim renovas a face da terra.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
A glória do Senhor durará para sempre: o Senhor se alegrará nas suas obras.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Olhando ele para a terra, ela treme; tocando nos montes, logo fumegam.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Cantarei ao Senhor enquanto eu viver; cantarei louvores ao meu Deus, enquanto eu tiver existência.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
A minha meditação acerca dele será suave: eu me alegrarei no Senhor.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Desçam da terra os pecadores, e os ímpios não sejam mais. bendize, ó alma minha, ao Senhor. louvai ao Senhor.
