Псалми 104

1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,

Bemdize, ó alma minha, ao Senhor: Senhor Deus meu, tu és magnificentissimo, estás vestido de gloria e de magestade.

2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

Elle se cobre de luz como de um vestido, estende os céus como uma cortina.

3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Põe nas aguas as vigas das suas camaras; faz das nuvens o seu carro, anda sobre as azas do vento.

4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;

Faz dos seus anjos espiritos, dos seus ministros um fogo abrazador.

5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Lançou os fundamentos da terra, para que não vacille em tempo algum.

6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.

Tu a cobres com o abysmo, como com um vestido: as aguas estavam sobre os montes.

7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг

Á tua reprehensão fugiram: á voz do teu trovão se apressaram.

8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Sobem aos montes, descem aos valles, até ao logar que para ellas fundaste.

9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Termo lhes pozeste, que não ultrapassarão, para que não tornem mais a cobrir a terra.

10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Tu, que fazes sair as fontes nos valles, as quaes correm entre os montes.

11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:

Dão de beber a todo o animal do campo; os jumentos montezes matam a sua sêde.

12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.

Junto d'ellas as aves do céu terão a sua habitação, cantando entre os ramos.

13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

Elle rega os montes desde as suas camaras: a terra se farta do fructo das suas obras.

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

Faz crescer a herva para as bestas, e a verdura para o serviço do homem, para fazer sair da terra o pão,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

E o vinho que alegra o coração do homem, e o azeite que faz reluzir o seu rosto, e o pão que fortalece o coração do homem.

16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

As arvores do Senhor fartam-se de seiva, os cedros do Libano que elle plantou,

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Onde as aves se aninham: emquanto á cegonha, a sua casa é nas faias.

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Os altos montes são um refugio para as cabras montezes, e as rochas para os coelhos.

19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

Designou a lua para as estações: o sol conhece o seu occaso.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Ordenas a escuridão, e faz-se noite, na qual saem todos os animaes da selva.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Os leõesinhos bramam pela preza, e de Deus buscam o seu sustento.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Nasce o sol e logo se acolhem, e se deitam nos seus covis.

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Então sae o homem á sua obra e ao seu trabalho, até á tarde.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.

Ó Senhor, quão variadas são as tuas obras! todas as coisas fizeste com sabedoria; cheia está a terra das tuas riquezas.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

Assim é este mar grande e muito espaçoso, onde ha reptis sem numero, animaes pequenos e grandes.

26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.

Ali andam os navios; e o leviathan que formaste para n'elle folgar.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Todos esperam de ti, que lhes dês o seu sustento em tempo opportuno.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

Dando-lh'o tu, elles o recolhem; abres a tua mão, e se enchem de bens.

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Escondes o teu rosto, e ficam perturbados: se lhes tiras o folego, morrem, e voltam para o seu pó.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Envias o teu Espirito, e são creados, e assim renovas a face da terra.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

A gloria do Senhor durará para sempre: o Senhor se alegrará nas suas obras.

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

Olhando elle para a terra, ella treme; tocando nos montes, logo fumegam.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

Cantarei ao Senhor emquanto eu viver; cantarei louvores ao meu Deus, emquanto eu tiver existencia.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

A minha meditação ácerca d'elle será suave: eu me alegrarei no Senhor.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.

Desçam da terra os peccadores, e os impios não sejam mais. Bemdize, ó alma minha, ao Senhor. Louvae ao Senhor.