Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Lova Herren, mi sjæl! Herre min Gud, du er ovleg stor, i høgd og herlegdom er du klædd.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Han sveiper seg i ljos som i eit klædeplagg, han spanar ut himmelen som ein tjeldduk,
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
han som timbrar sine høgsalar i vatni, han som gjer skyerne til si vogn, han som fer fram på vengjerne åt vinden.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Han gjer vindar til sine englar og logande eld til sine tenarar.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Han grunnfeste jordi på stolparne hennar, ho skal ikkje verta rikka i all æva.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Djupe vatn lagde du yver henne som eit klæde, yver fjelli stod vatni.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
For ditt trugsmål flydde dei, for ditt toremål skunda dei seg burt
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
- fjell steig, dalar sokk - til den staden som du hadde grunnfest for deim.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Ei grensa sette du, som dei ikkje skulde skrida yver, dei skal ikkje atter skulde leggja seg yver jordi.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Han sender uppkomor fram i dalarne, millom fjelli renn dei.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Dei vatnar alle villdyr på marki, villasni sløkkjer torsten sin.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Yver deim bur himmelens fuglar, millom greinerne syng dei.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Han vatnar fjelli frå sine høge salar, jordi vert metta av den frukt du skaper.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Gras let han gro for feet, og vokstrar til gagn for folk til å få brød fram or jordi,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
og vin som gled menneskjehjarta, til å lata andlitet skina av olje, og avla brød som styrkjer menneskjehjarta.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Herrens tre vert metta, Libanons cedrar som han hev sett,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
der fuglane byggjer reir, storken som hev sitt hus i cypressarne.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Dei høge fjelli er for steinbukkarne, bergskortorne er til livd for fjell-grevlingarne.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Han gjorde månen til tidarmerke; soli kjenner si nedgangstid.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Du sender myrker, og det vert natt, då krek alle villdyr i skogen fram.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Dei unge løvor burar etter ran, og dei krev si føda av Gud.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Soli gjeng upp, då dreg dei seg heim og legg seg inn i sine bol.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Menneskja gjeng ut til si gjerning, til sitt arbeid alt til kvelds.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Kor mange dine gjerningar er, Herre! Du gjorde deim alle med visdom, jordi er full av det du hev skapt.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Sjå havet, det store og vide! Der krek det i uteljande mengd av dyr både små og store.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Der gjeng skipi, Livjatan som du hev laga til å leika seg der.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Alle ventar dei på deg, at du skal gjeva deim føda i si tid.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Du gjev deim, dei sankar, du let upp handi, dei vert metta med godt.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Du løyner ditt andlit, dei vert forskræmde, du tek burt deira ande, dei døyr og dei vender attende til dusti si.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Du sender ut din ande, dei vert skapte, du nyar upp att skapnaden åt jordi.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Herrens æra vare æveleg, Herren glede seg i sine gjerningar!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Han som skodar på jordi og ho skjelv, han som rører fjelli og dei ryk.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Eg vil syngja for Herren so lenge eg liver, eg vil lovsyngja min Gud so lenge eg er til.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Gjev min tale kunde tekkjast honom! Eg vil gleda meg i Herren.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Gjev syndarar måtte kverva burt frå jordi, og ugudlege ikkje lenger finnast! Lova Herren, mi sjæl! Halleluja, lova Herren.
