Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Min sjel, lov Herren! Herre min Gud, du er såre stor, høihet og herlighet har du iklædd dig.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Han hyller sig i lys som i et klædebon, han spenner himmelen ut som et telt,
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
han som tømrer i vannene sine høie saler, han som gjør skyene til sin vogn, som farer frem på vindens vinger.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Han gjør vinder til sine engler, luende ild til sine tjenere.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Han grunnfestet jorden på dens støtter, den skal ikke rokkes i all evighet.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Du hadde dekket den med dype vann som med et klædebon; vannene stod over fjellene.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
For din trusel flydde de, for din tordens røst for de hastig bort.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
De steg op til fjellene, fór ned i dalene, til det sted du hadde grunnfestet for dem.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
En grense satte du, som de ikke skal overskride; de skal ikke vende tilbake for å dekke jorden.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Han lar kilder springe frem i dalene; mellem fjellene går de.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
De gir alle markens dyr å drikke; villeslene slukker sin tørst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Over dem bor himmelens fugler; mellem grenene lar de høre sin røst.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Han vanner fjellene fra sine høie saler; av dine gjerningers frukt mettes jorden.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Han lar gress gro for feet og urter til menneskets tjeneste, til å få brød frem av jorden.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Og vin gleder menneskets hjerte, så den gjør åsynet mer skinnende enn olje, og brød styrker menneskets hjerte.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Herrens trær mettes, Libanons sedrer som han har plantet,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
der hvor fuglene bygger rede, storken som har sin bolig i cypressene.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
De høie fjell er for stengjetene, klippene er tilflukt for fjellgrevlingene.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Han gjorde månen til å fastsette tidene; solen kjenner sin nedgangstid.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Du gjør mørke, og det blir natt; i den rører sig alle dyrene i skogen.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
De unge løver brøler efter rov, for å kreve sin føde av Gud.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Solen går op, de trekker sig tilbake og legger sig i sine boliger.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Mennesket går ut til sin gjerning og til sitt arbeid inntil aftenen.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Hvor mange dine gjerninger er, Herre! Du gjorde dem alle viselig; jorden er full av det du har skapt.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Der er havet, stort og vidtstrakt; der er en vrimmel uten tall, der er dyr, både små og store.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Der går skibene, Leviatan, som du skapte til å leke sig der.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Alle venter de på dig, at du skal gi dem deres føde i sin tid.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Du gir dem, de sanker; du oplater din hånd, de mettes med godt.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Du skjuler ditt åsyn, de forferdes; du drar deres livsånde tilbake, de dør og vender tilbake til sitt støv.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Du sender din Ånd ut, de skapes, og du gjør jordens skikkelse ny igjen.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Herrens ære være til evig tid! Herren glede sig i sine gjerninger!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Han som ser til jorden, og den bever, som rører ved fjellene, og de ryker.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Jeg vil lovsynge Herren så lenge jeg lever; jeg vil synge for min Gud så lenge jeg er til.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Måtte min tale tekkes ham! Jeg vil glede mig i Herren!
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Men måtte syndere utryddes av jorden, og ugudelige ikke mere finnes! Min sjel, lov Herren! Halleluja!
