Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Whakapaingia a Ihowa, e toku wairua. E Ihowa, e toku Atua, he nui rawa koe; he honore, he kororia ou kakahu.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
E roropi nei i te marama ki a koe ano he kakahu, e hora nei i nga rangi ano he kakahu tauarai.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
E whakanoho nei i nga kurupae o ona ruma ki nga wai: e mea nei i nga kapua hei hariata mona: e haere nei i runga i nga pakau o te hau.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
E mea nei i nga hau hei karere mana, i te mura ahi hei kaimahi mana.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Nana nei i whakatu te whenua ki runga ki ona turanga, kei nekenekehia ake ake.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Nau ano i hipoki ki te rire hei kakahu: tu ana nga wai i runga i nga maunga.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Rere ana ratou i tau riri: tahuti tonu atu i te reo o tau whatitiri;
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Puke ake ana ra nga maunga, heke iho ana ma nga whawharua ki te wahi i whakaritea e koe mo ratou.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Kua whakatakotoria e koe he rohe kei koni mai ratou, kei hoki mai hei taupoki mo te whenua.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Nana i tono nga puna ki roto ki nga awaawa, e rere nei i waenga o nga puke.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Hei wai mo nga kirehe katoa o te parae: na noa te matewai o nga kaihe mohoao.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Kei reira nga nohoanga o nga manu o te rangi, e korihi nei i roto i nga manga.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He mea whakamakuku nana nga puke i ona ruma: ka makona te whenua i nga hua o au mahi.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Ko ia hei whakatupu i te tarutaru ma te kararehe, i te otaota hei mea ma te tangata; kia whakaputaina ake ai he taro i te whenua;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
He waina hei whakahari i te ngakau o te tangata, he hinu e piata ai tona mata, me te taro hei whakakaha i te ngakau o te tangata.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Ki tonu i te wai nga rakau a Ihowa, nga hita o Repanona i whakatokia e ia.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Hanga ake e nga manu he ohanga ki reira: te taaka, ko nga kauri tona whare.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Hei piringa nga puke tiketike mo nga koati mohoao: nga kohatu mo nga rapeti.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
I hanga e ia te marama hei tohu taima: e matau ana te ra ki tona torengitanga.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ko koe hei whakapouri, a kua po: na ngoki mai ana nga kirehe katoa o te ngahere.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Ko nga kuao raiona ngengere ana ratou, he mea kai, he rapu kai ma ratou i te Atua.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Ko te putanga mai o te ra ka poto atu ratou, takoto ana i o ratou kuhunga.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Ko te tangata ka haere ki ana hanga, ki tana mahi, a ahiahi noa.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Ano te tini o au mahi, e Ihowa! he mohio rawa tau mahi i aua mea katoa; ki tonu te whenua i au taonga.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Kei ko ra ko te moana, tona nui tuauriuri: kei reira nga mea ngokingoki e kore e taea te tatau, nga kirehe hoki, ana nonohi, ana nunui.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Kei reira nga kaipuke e teretere ana: kei reira taua rewiatana i hanga e koe hei takaro ki reira.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
E tatari katoa ana enei ki a koe, kia hoatu e koe te kai ma ratou i te wa e tika ai.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Ko tau e hoatu ai ma ratou, kohikohia ana e ratou: te wherahanga o tou ringa, makona tonu ratou i te pai.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Ko te hunanga o tou mata, pororaru ana ratou: ka kapohia e koe to ratou manawa, ka marere ratou, a ka hoki ano ki to ratou puehu.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Ko tau tononga mai i tou wairua, kua hanga ratou; a whakahoutia ana e koe te mata o te whenua.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Kia whai kororia a Ihowa ake ake, kia hari a Ihowa ki ana mahi:
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Tana tirohanga iho ki te whenua, ru ana: kua pa ki nga puke, na pongere ana.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Ka waiata ahau ki a Ihowa i ahau e ora ana: ka himene ki toku Atua i ahau ano i te ao nei.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Kia reka toku whakaaronga ki a ia, ka hari ahau ki a Ihowa.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Kia moti nga tangata hara i runga i te whenua, ko te hunga kino kia poto katoa atu. Whakapaingia a Ihowa, e toku wairua. Whakamoemititia a Ihowa.
