Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Ipsi David. Benedic anima mea Domino: Domine Deus meus magnificatus es vehementer. Confessionem, et decorem induisti:
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
amictus lumine sicut vestimento: Extendens cælum sicut pellem:
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
qui tegis aquis superiora eius. Qui ponis nubem ascensum tuum: qui ambulas super pennas ventorum.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Qui facis angelos tuos, spiritus: et ministros tuos ignem urentem.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Qui fundasti terram super stabilitatem suam: non inclinabitur in sæculum sæculi.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Abyssus, sicut vestimentum, amictus eius: super montes stabunt aquæ.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Ab increpatione tua fugient: a voce tonitrui tui formidabunt.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Ascendunt montes: et descendunt campi in locum, quem fundasti eis.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Terminum posuisti, quem non transgredientur: neque convertentur operire terram.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Qui emittis fontes in convallibus: inter medium montium pertransibunt aquæ.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Potabunt omnes bestiæ agri: expectabunt onagri in siti sua.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Super ea volucres cæli habitabunt: de medio petrarum dabunt voces.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Rigans montes de superioribus suis: de fructu operum tuorum satiabitur terra:
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Producens fœnum iumentis, et herbam servituti hominum: Ut educas panem de terra:
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
et vinum lætificet cor hominis: Ut exhilaret faciem in oleo: et panis cor hominis confirmet.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Saturabuntur ligna campi, et cedri Libani, quas plantavit:
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
illic passeres nidificabunt. Herodii domus dux est eorum:
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
montes excelsi cervis: petra refugium herinaciis.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Fecit lunam in tempora: sol cognovit occasum suum.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Posuisti tenebras, et facta est nox: in ipsa pertransibunt omnes bestiæ silvæ.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Catuli leonum rugientes, ut rapiant, et quærant a Deo escam sibi.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Ortus est sol, et congregati sunt: et in cubilibus suis collocabuntur.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Exibit homo ad opus suum: et ad operationem suam usque ad vesperum.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Quam magnificata sunt opera tua Domine! omnia in sapientia fecisti: impleta est terra possessione tua.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Hoc mare magnum, et spatiosum manibus: illic reptilia, quorum non est numerus. Animalia pusilla cum magnis:
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
illic naves pertransibunt. Draco iste, quem formasti ad illudendum ei:
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
omnia a te expectant ut des illis escam in tempore.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Dante te illis, colligent: aperiente te manum tuam, omnia implebuntur bonitate.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Avertente autem te faciem, turbabuntur: auferes spiritum eorum, et deficient, et in pulverem suum revertentur.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Emittes Spiritum tuum, et creabuntur: et renovabis faciem terræ.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Sit gloria Domini in sæculum: lætabitur Dominus in operibus suis:
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Qui respicit terram, et facit eam tremere: qui tangit montes, et fumigant.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Cantabo Domino in vita mea: psallam Deo meo quamdiu sum.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Iucundum sit ei eloquium meum: ego vero delectabor in Domino.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Deficiant peccatores a terra, et iniqui ita ut non sint: benedic anima mea Domino.
