Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
BENEDICI, anima mia, il Signore; O Signore Iddio mio, tu sei sommamente grande; Tu sei vestito di gloria e di magnificenza.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Egli si ammanta di luce come di una vesta; Egli tende il cielo come una cortina.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Egli fa i palchi delle sue sale nelle acque; Egli pone le nuvole [per] suo carro: Egli passeggia sopra le ale del vento.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Egli fa i venti suoi Angeli, E il fuoco divampante suoi ministri.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Egli ha fondata la terra sulle sue basi; Giammai in perpetuo non sarà smossa.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Tu l'avevi [già] coperta dell'abisso, come d'una vesta; Le acque si erano fermate sopra i monti.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Esse fuggirono per lo tuo sgridare; Si affrettarono per la voce del tuo tuono;
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Erano salite sopra i monti; [ma] discesero nelle valli, Al luogo che tu hai loro costituito.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Tu hai [loro] posto un termine, il qual non trapasseranno; [E] non torneranno a coprir la terra.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
[Egli è quel] che manda le fonti per le valli, Onde [esse] corrono fra i monti;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Abbeverano tutte le bestie della campagna; Gli asini salvatichi spengono la lor sete [con esse].
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Presso a quelle si riparano gli uccelli del cielo; Fanno sentir di mezzo alle frondi le [lor] voci.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Egli adacqua i monti dalle sue stanze sovrane; La terra è saziata del frutto delle sue opere.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Egli fa germogliar l'erba per le bestie; E l'erbaggio per lo servigio dell'uomo, Facendo uscire della terra il pane.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Egli rallegra il cuor dell'uomo col vino, Egli fa risplender la faccia coll'olio, E sostenta il cuor dell'uomo col pane.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Gli alberi del Signore [ne] son saziati; I cedri del Libano ch'egli ha piantati;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Dove gli uccelli si annidano; Gli abeti, [che son] la stanza della cicogna.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Gli alti monti [sono] per li cavriuoli; Le rocce [sono] il ricetto de' conigli.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Egli ha fatta la luna per le stagioni; Il sole conosce il suo occaso.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Tu mandi le tenebre, ed e' si fa notte, Nella quale tutte le fiere delle selve vanno attorno.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
I leoncelli rugghiano dietro alla preda, E per chiedere a Dio il lor pasto.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
[Ma, tosto ch]'è levato il sole, si raccolgono, E giacciono ne' lor ricetti.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Allora l'uomo esce alla sua opera, Ed al suo lavoro, infino alla sera.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Quanto grandi sono, o Signore, le tue opere! Tu le hai tutte fatte con sapienza; La terra è piena de' tuoi beni.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Ecco, il mar grande ed ampio: Quivi son rettili senza numero, Amimali piccoli e grandi.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Quivi nuotano le navi, E il Leviatan che tu hai formato per ischerzare in esso.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Tutti [gli animali] sperano in te, Che tu dii loro il lor cibo al suo tempo.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
[Se] tu [lo] dài loro, [lo] ricolgono; [Se] tu apri la tua mano, son saziati di beni.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
[Se] tu nascondi la tua faccia, sono smarriti; [Se] tu ritiri il fiato loro, trapassano, E ritornano nella lor polvere.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
[Se] tu rimandi il tuo spirito son creati; E tu rinnuovi la faccia della terra.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Sia la gloria del Signore in eterno; Rallegrisi il Signore nelle sue opere;
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Il quale se riguarda verso la terra, ella trema; Se tocca i monti, essi fumano.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Io canterò al Signore, mentre viverò; Io salmeggerò all'Iddio mio, tanto che io durerò.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Il mio ragionamento gli sarà piacevole, Io mi rallegrerò nel Signore.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Vengano meno i peccatori d'in su la terra, E gli empi non sieno più. Anima mia, benedici il Signore. Alleluia.
