Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Mon âme, bénis l'Eternel. Ô Eternel mon Dieu, tu es merveilleusement grand, tu es revêtu de majesté et de magnificence.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Il s'enveloppe de lumière comme d'un vêtement, il étend les cieux comme un voile.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Il planchéie ses hautes chambres entre les eaux; il fait des grosses nuées son chariot, il se promène sur les ailes du vent.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Il fait des vents ses Anges, et du feu brûlant ses serviteurs.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Il a fondé la terre sur ses bases, tellement qu'elle ne sera point ébranlée à perpétuité.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Tu l'avais couverte de l'abîme comme d'un vêtement, les eaux se tenaient sur les montagnes.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Elles s'enfuirent à ta menace, [et] se mirent promptement en fuite au son de ton tonnerre.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Les montagnes s'élevèrent, et les vallées s'abaissèrent, au même lieu que tu leur avais établi.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Tu leur as mis une borne qu'elles ne passeront point, elles ne retourneront plus à couvrir la terre.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
C'est lui qui conduit les fontaines par les vallées, tellement qu'elles se promènent entre les monts.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Elles abreuvent toutes les bêtes des champs, les ânes sauvages en étanchent leur soif.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Les oiseaux des cieux se tiennent auprès d'elles, et font résonner leur voix d'entre la ramée.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Il abreuve les montagnes de ses chambres hautes; [et] la terre est rassasiée du fruit de tes œuvres.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Il fait germer le foin pour le bétail, et l'herbe pour le service de l'homme, faisant sortir le pain de la terre;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Et le vin qui réjouit le cœur de l'homme, qui fait reluire son visage avec l'huile, et qui soutient le cœur de l'homme avec le pain.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Les hauts arbres en sont rassasiés, [et] les cèdres du Liban, qu'il a plantés,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Afin que les oiseaux y fassent leurs nids. Quant à la cigogne, les sapins [sont sa demeure].
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Les hautes montagnes sont pour les chamois [et] les rochers sont la retraite des lapins.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Il a fait la lune pour les saisons, et le soleil connaît son coucher.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Tu amènes les ténèbres, et la nuit vient, durant laquelle toutes les bêtes de la forêt trottent.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Les lionceaux rugissent après la proie, et pour demander au [Dieu] Fort leur pâture.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Le soleil se lève-t-il? ils se retirent et demeurent gisants en leurs tanières.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Alors l'homme sort à son ouvrage et à son travail, jusqu’au soir.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Ô Eternel, que tes œuvres sont en grand nombre! tu les as toutes faites avec sagesse; la terre est pleine de tes richesses.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Cette mer grande et spacieuse, où il y a sans nombre des animaux se mouvant, des petites bêtes avec des grandes!
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Là se promènent les navires, et ce Léviathan que tu as formé pour s'y ébattre.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Elles s'attendent toutes à toi, afin que tu leur donnes la pâture en leur temps.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Quand tu la leur donnes, elles la recueillent, et quand tu ouvres ta main, elles sont rassasiées de biens.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Caches-tu ta face? elles sont troublées; retires-tu leur souffle, elles défaillent, et retournent en leur poudre.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
[Mais si] tu renvoies ton Esprit, elles sont créées, et tu renouvelles la face de la terre.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Que la gloire de l'Eternel soit à toujours, que l'Eternel se réjouisse en ses œuvres!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Il jette sa vue sur la terre, et elle en tremble; il touche les montagnes, et elles en fument.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Je chanterai à l'Eternel durant ma vie; je psalmodierai à mon Dieu pendant que j'existerai.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Ma méditation lui sera agréable; [et] je me réjouirai en l'Eternel.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Que les pécheurs soient consumés de dessus la terre, et qu'il n'y ait plus de méchants! Mon âme, bénis l'Eternel; louez l'Eternel.
