Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Mon âme, bénis l’Éternel! Éternel, mon Dieu, tu es merveilleusement grand, tu es revêtu de majesté et de magnificence!
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Il s’enveloppe de lumière comme d’un manteau; il étend les cieux comme une tenture.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Il joint les poutres de ses chambres hautes dans les eaux; il fait des nuées son char; il se promène sur les ailes du vent.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Il fait ses anges des esprits, et ses serviteurs des flammes de feu.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Il a fondé la terre sur ses bases; elle ne sera point ébranlée, à toujours et à perpétuité.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Tu l’avais couverte de l’abîme comme d’un vêtement, les eaux se tenaient au-dessus des montagnes:
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
À ta menace, elles s’enfuirent; à la voix de ton tonnerre, elles se hâtèrent de fuir: –
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Les montagnes s’élevèrent, les vallées s’abaissèrent, au lieu même que tu leur avais établi; –
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Tu leur as mis une limite qu’elles ne dépasseront point; elles ne reviendront pas couvrir la terre.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Il a envoyé les sources dans les vallées: elles coulent entre les montagnes;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Elles abreuvent toutes les bêtes des champs; les ânes sauvages y étanchent leur soif.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Les oiseaux des cieux demeurent auprès d’elles; ils font résonner leur voix d’entre les branches.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
De ses chambres hautes, il abreuve les montagnes; la terre est rassasiée du fruit de tes œuvres.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Il fait germer l’herbe pour le bétail, et les plantes pour le service de l’homme, faisant sortir le pain de la terre,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Et le vin qui réjouit le cœur de l’homme, faisant reluire son visage avec l’huile; et avec le pain il soutient le cœur de l’homme.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Les arbres de l’Éternel sont rassasiés, les cèdres du Liban, qu’il a plantés,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Où les oiseaux font leurs nids. Les pins sont la demeure de la cigogne.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Les hautes montagnes sont pour les bouquetins; les rochers sont le refuge des damans.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Il a fait la lune pour les saisons; le soleil connaît son coucher.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Tu amènes les ténèbres, et la nuit arrive: alors toutes les bêtes de la forêt sont en mouvement;
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Les lionceaux rugissent après la proie, et pour demander à Dieu leur nourriture…
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Le soleil se lève: ils se retirent, et se couchent dans leurs tanières.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
[Alors] l’homme sort à son ouvrage et à son travail, jusqu’au soir.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Que tes œuvres sont nombreuses, ô Éternel! tu les as toutes faites avec sagesse. La terre est pleine de tes richesses.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Cette mer, grande et vaste en tous sens! Là se meuvent sans nombre des animaux, les petits avec les grands;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Là se promènent les navires, [là] ce léviathan que tu as formé pour s’y ébattre.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Tous s’attendent à toi, afin que tu leur donnes leur nourriture en son temps.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Tu leur donnes, ils recueillent; tu ouvres ta main, ils sont rassasiés de biens.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Tu caches ta face, ils sont troublés; tu retires leur souffle, ils expirent et retournent à leur poussière.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Tu envoies ton esprit: ils sont créés, et tu renouvelles la face de la terre.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
La gloire de l’Éternel sera à toujours; l’Éternel se réjouira en ses œuvres.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Il regarde vers la terre, et elle tremble; il touche les montagnes, et elles fument.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Je chanterai à l’Éternel durant ma vie, je chanterai des cantiques à mon Dieu tant que j’existerai.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Que ma méditation lui soit agréable; moi, je me réjouirai en l’Éternel.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Les pécheurs prendront fin de dessus la terre, et les méchants ne seront plus. Mon âme, bénis l’Éternel! Louez Jah!
