Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Kiitä Herraa, sieluni! Herra, minun Jumalani, sinä olet sangen suuresti kunnioitettu, suurella kunnialla ja kaunistuksella olet sinä puetettu.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Sinä puetat itses valkeudella niinkuin vaatteella: sinä levität taivaat niinkuin peitteen.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Sinä peität sen päällyksen vedellä: sinä menet pilvissä niinkuin ratasten päällä, ja käyt tuulen siipein päällä.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Sinä teet enkelis hengeksi ja palvelias liekitseväiseksi tuleksi.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Sinä joka maan perustit perustuksensa päälle, ettei sen pidä liikkuman ijankaikkisesti.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Syvyydellä sinä sen peität niinkuin vaatteella, ja vedet seisovat vuorilla.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Mutta sinun nuhtelemisestas he pakenevat: sinun jylinästäs he menevät pois.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Vuoret astuvat ylös, ja laaksot astuvat alas siallensa, johon heidät perustanut olet.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Määrän sinä panit, jota ei he käy ylitse, eikä palaja maata peittämään.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Sinä annat lähteet laaksoissa kuohua, niin että ne vuorten välitse vuotavat;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Että kaikki eläimet metsässä joisivat, ja että pedot janonsa sammuttaisivat.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Heidän tykönänsä istuvat taivaan linnut, ja visertävät oksilla.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Sinä liotat vuoret ylhäältä: sinä täytät maan hedelmällä, jonka sinä saatat.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Sinä kasvatat ruohon karjalle, ja jyvät ihmisten tarpeeksi, tuottaakses leipää maasta.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Ja että viina ihmisen sydämen ilahuttaa, ja hänen kasvonsa kaunistuu öljystä: ja leipä vahvistaa ihmisen sydämen.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Että Herran puut nesteestä täynnä olisivat: Libanonin sedripuut, jotka hän on istuttanut;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Siellä linnut pesiä tekevät, ja haikarat hongissa asuvat.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Korkiat vuoret ovat metsävuohten turva, ja kivirauniot kaninein.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Sinä teet kuun aikoja jakamaan, ja aurinko tietää laskemisensa.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Sinä teet pimeyden ja yö tulee: silloin kaikki metsän eläimet tulevat ulos.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Nuoret jalopeurat saaliin perään kiljuvat, ja elatustansa Jumalalta etsivät.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Mutta kuin aurinko koittaa, niin he kokoontuvat, ja luolissansa makaavat.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Niin menee myös ihminen työhönsä, ja askareillensa ehtoosen asti.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Herra, kuinka suuret ja monet ovat sinun käsialas? Sinä olet kaikki taitavasti säätänyt, ja maa on täynnä sinun tavaraas.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Tämä meri, joka niin suuri ja lavia on, siinä epälukuiset liikuvat, sekä pienet että suuret eläimet;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Siellä haahdet kuljeskelevat: siinä valaskalat ovat, jotkas tehnyt olet, leikitsemään hänessä.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Kaikki odottavat sinua, ettäs heille antaisit ruan ajallansa.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Koskas heille annat, niin he kokoovat: koskas kätes avaat, niin he hyvyydellä ravitaan.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Jos sinä kasvos peität, niin he hämmästyvät: koska sinä otat heidän henkensä pois, niin he hukkuvat, ja tomuksi tulevat jälleen.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Sinä lähetät ulos henkes, niin he luoduksi tulevat, ja sinä uudistat maan muodon.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Herran kunnia pysyy ijankaikkisesti: Herra iloitsee töissänsä.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Hän katsahtaa maan päälle, niin se vapisee: hän rupee vuoriin, niin ne suitsevat.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Minä veisaan Herralle minun elinaikanani, ja kiitän minun Jumalaani niinkauvan kuin minä olen.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Minun puheeni kelpaa hänelle, ja minä iloitsen Herrassa.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Syntiset maalta lopetetaan, ja jumalattomat ei pidä silleen oleman: kiitä Herraa, sieluni, Halleluja!
