Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
O! Luʋɔnye, kafu Yehowa. O! Yehowa, nye Mawu, èlolo loo; èɖo atsyɔ̃, eye nèta gãnyenye.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Etsyɔ kekeli abe avɔ ene, ehe dziƒo me abe avɔgbadɔ ene,
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
eye wòɖo eƒe dziƒoxɔwo ƒe sɔtiwo ƒe agunu anyi ɖe woƒe tsiwo dzi. Etsɔ lilikpowo wɔ eƒe tasiaɖam, eye wònɔ ya ƒe aʋalawo dzi.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Yae nye eƒe dɔtsɔlawo, eye dzo ƒe aɖewo nye eƒe dɔlawo.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Eɖo anyigba anyi ɖe eƒe gɔmeɖokpe dzi, eya ta maʋã akpɔ gbeɖe o.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Ètsɔ gogloƒewo tsyɔ nɛ abe avɔ ene, eye tsiawo tɔ ɖe toawo tame.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Ke esi nèblu la, tsiawo si, eye esi nèɖe gbe la, wolé du tsɔ.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Wosi to towo tame, heva to balimewo, va ɖo teƒe si nètia na wo la.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Èɖo liƒo si dzi womate ŋu adze to o la na wo, eye womagakaka axɔ anyigba dzi akpɔ gbeɖe o.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Ena tsitsetsewo kɔ ɖe agawo me, eye wosi to towo dome.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Wonaa tsi gbemelãwo, eye wotsia gbetedziwo ƒe tsikɔwuame nu.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Dziƒoxeviwo wɔa atɔ ɖe tsisisiawo to, eye wodzia ha le atilɔwo dzi.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Edea tsi towo tso eƒe xɔ dzigbemetɔ me; eƒe dɔ ƒe kutsetse ɖia ƒo na anyigba.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Ena gbe mie na nyihawo, eye wòƒãa nuku na amegbetɔ be wòaxa, ale wòna nuɖuɖu do tso anyigba la me na wo;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
wain si doa dzidzɔ na ame ƒe dzi, ami si ana be eƒe mo nanɔ keklẽm kple abolo si alé eƒe dzi ɖe te.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Wode tsi Yehowa ƒe atiawo nyuie, Lebanon ƒe sedati siwo wòdo.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Afi mae xeviwo wɔ woƒe atɔwo ɖo, eye aŋɔɣi wɔ eƒe nɔƒe ɖe gbotiwo me.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
To kɔkɔwo nye gbemegbɔ̃wo tɔ, eye agakpewo tome zu bebeƒe na hlɔ̃madɛwo.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Ɣleti dea vovototo ɣeyiɣiwo dome, eye ɣe nya ɣeyiɣi si wòaɖo to.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Ètsɔ viviti vɛ, eye wòzu zã, ale lã siwo katã le ave me la doa go.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Dzatawo ɖea gbe na nuléle, eye wodia woƒe nuɖuɖu tso Mawu gbɔ.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Ɣe dzena, eye wotrɔna dzona ɖamlɔa woƒe dowo me.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Tete ame do go yi dɔ me, yi ɖe eƒe dɔ gbɔ va se ɖe fiẽ.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
O! Yehowa, wò dɔwɔwɔwo sɔ gbɔ loo! Èwɔ wo katã le nunya deto me, anyigba dzi yɔ fũu kple wò nuwɔwɔwo.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Atsiaƒue nye ekem, elolo hekeke, lã siwo mele xexlẽme o la yɔe, nenema kee nye nu gbagbe bubuwo hã, suewo kple gãwo siaa.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Meliwo zɔa edzi yina, gagbɔna, eye afii mae boso si nèwɔ la hã le.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Esiawo katã le asiwò nu kpɔm be nàna nuɖuɖu yewo le wo naɣi.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Ne èna wo la, woƒonɛ ƒu; eye ne èʋu wò asi la, ètsɔa nu nyui ɖia ƒo na wo.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Ke ne èɣla wò mo la, ŋɔdzi léa wo, eye ne èxɔ woƒe gbɔgbɔ le wo si la, wokuna, trɔna zua kewɔ.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Ne èdɔ wò Gbɔgbɔ ɖa la, wodzɔna, eye nèwɔa anyigba ƒe ŋkume yeyee.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Yehowa ƒe ŋutikɔkɔe nenɔ anyi tegbee. Yehowa nekpɔ dzidzɔ le eƒe dɔwɔwɔwo ŋu,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
eya ame si do mo ɖe anyigba dzi, eye anyigba dzo nyanyanya; eya ame si ka asi towo ŋu, eye wotu dzudzɔ.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Madzi ha na Yehowa le nye agbemeŋkekewo katã me, eye zi ale si mele agbe la, madzi kafukafuha na nye Mawu la.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Nye ŋugbledede nedze eŋu, esi mele dzidzɔ kpɔm le Yehowa me.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Ke nu vɔ̃ wɔlawo netsrɔ̃ ɖa le anyigba dzi, eye ame vɔ̃ɖiwo maganɔ anyi o. O! Luʋɔnye, kafu Yehowa. Mikafu Yehowa.
