Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Mi soule, blesse thou the Lord; my Lord God, thou art magnyfied greetli. Thou hast clothid knouleching and fairnesse; and thou art clothid with liyt,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
as with a cloth. And thou stretchist forth heuene as a skyn;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
and thou hilist with watris the hiyer partis therof. Which settist a cloude thi stiyng; which goest on the fetheris of wyndis.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Which makist spiritis thin aungels; and thi mynystris brennynge fier.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Which hast foundid the erthe on his stablenesse; it schal not be bowid in to the world of world.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
The depthe of watris as a cloth is the clothing therof; watris schulen stonde on hillis.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Tho schulen fle fro thi blamyng; men schulen be aferd of the vois of thi thundur.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Hillis stien vp, and feeldis goen doun; in to the place which thou hast foundid to tho.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou hast set a terme, which tho schulen not passe; nether tho schulen be turned, for to hile the erthe.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
And thou sendist out wellis in grete valeis; watris schulen passe bitwix the myddil of hillis.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Alle the beestis of the feeld schulen drynke; wielde assis schulen abide in her thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Briddis of the eir schulen dwelle on tho; fro the myddis of stoonys thei schulen yyue voices.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
And thou moistist hillis of her hiyer thingis; the erthe schal be fillid of the fruyt of thi werkis.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
And thou bringist forth hei to beestis; and eerbe to the seruyce of men. That thou bringe forth breed of the erthe;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
and that wiyn make glad the herte of men. That he make glad the face with oile; and that breed make stidefast the herte of man.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of the feeld schulen be fillid, and the cedris of the Liban, whiche he plauntide;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
sparewis schulen make nest there. The hous of the gerfaukun is the leeder of tho;
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
hiye hillis ben refute to hertis; a stoon is refutt to irchouns.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He made the moone in to tymes; the sunne knewe his goyng doun.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou hast set derknessis, and nyyt is maad; alle beestis of the wode schulen go ther ynne.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Liouns whelpis rorynge for to rauysche; and to seke of God meete to hem silf.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sunne is risun, and tho ben gaderid togidere; and tho schulen be set in her couchis.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
A man schal go out to his werk; and to his worching, til to the euentid.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Lord, thi werkis ben magnefiede ful myche, thou hast maad alle thingis in wisdom; the erthe is fillid with thi possessioun.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
This see is greet and large to hondis; there ben crepinge beestis, of which is noon noumbre. Litil beestis with grete;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
schippis schulen passe there. This dragoun which thou hast formyd; for to scorne hym.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Alle thingis abiden of thee; that thou yyue to hem meete in tyme.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Whanne thou schalt yyue to hem, thei schulen gadere; whanne thou schalt opene thin hond, alle thingis schulen be fillid with goodnesse.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
But whanne thou schalt turne awey the face, thei schulen be disturblid; thou schalt take awei the spirit of them, and thei schulen faile; and thei schulen turne ayen in to her dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Sende out thi spirit, and thei schulen be formed of the newe; and thou schalt renule the face of the erthe.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
The glorie of the Lord be in to the world; the Lord schal be glad in hise werkis.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Which biholdith the erthe, and makith it to tremble; which touchith hillis, and tho smoken.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I schal singe to the Lord in my lijf; Y schal seie salm to my God, as longe as Y am.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Mi speche be myrie to him; forsothe Y schal delite in the Lord.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Synneris faile fro the erthe, and wickid men faile, so that thei be not; my soule, blesse thou the Lord.
