Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Who coverest thyself with light as with a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Who laid the foundations of the earth, that it should not be removed for ever.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou didst cover it with the deep as with a garment: the waters stood above the mountains.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
They go up by the mountains; they go down by the valleys to the place which thou hast founded for them.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
He sendeth the springs into the valleys, which run among the hills.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to every beast of the field: the wild donkeys quench their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
By them shall the fowls of the heaven have their habitation, which sing among the branches.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine that maketh glad the heart of man, and oil to make his face to shine, and bread which strengtheneth man’s heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of the LORD are full of sap; the cedars of Lebanon, which he hath planted;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high hills are a refuge for the wild goats; and the rocks for the conies.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He appointeth the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou makest darkness, and it is night: in which all the beasts of the forest do creep forth.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after their prey, and seek their food from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they withdraw, and lay themselves down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth forth to his work and to his labour until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
O LORD, how many are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
So is this great and wide sea, in which are creeping things innumerable, both small and great beasts.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships: there is that leviathan, which thou hast made to play in it.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
These wait all upon thee; that thou mayest give them their food in due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
That which thou givest them they gather: thou openest thy hand, they are filled with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing to the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Let sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.
