Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless, O my soul, the Lord. O Lord my God, thou art very great; with glory and majesty art thou clothed.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
[Thou art he] who wrappeth himself in light as with a garment; who stretcheth out the heavens like a curtain;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who frameth of the waters the beams of his upper-chambers; who maketh the clouds his chariot; who walketh along upon the wings of the wind:
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who maketh the winds his messengers; the flaming fire his ministers;
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Who hath founded the earth upon her bases, that she should not be moved to all eternity.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou hadst covered the deep as with a garment: above the mountains stood the waters.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At thy rebuke they fled, at the voice of thy thunder they hastened away.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
They ascended mountains; they went down valleys, unto the place which thou hadst founded for them.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Bounds hast thou set which they cannot pass over, that they return not again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
[Thou art he] who sendeth springs into the valleys, between mountains they run along.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to all the beasts of the field: the wild asses quench [thereon] their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
By them have the fowls of the heaven ever their habitation, from between the branches they send forth their voice.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Who watereth the mountains from his upper-chambers: from the fruit of thy works is the earth satisfied.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
[Thou art he] who causeth grass to grow for the cattle, and herbs by the service of man, that he may bring forth bread out of the earth;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine that maketh joyful the heart of man, [and] oil to brighten his face, and bread which strengtheneth the heart of man.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Full of sap are the trees of the Lord, the cedars of Lebanon which he hath planted;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Where the birds make their nests: the stork—fir-trees are her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high mountains are for the wild goats: the rocks are a shelter for the conies.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He hath made the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou causest darkness, and it becometh night, wherein creep forth all the beasts of the forest.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after their prey, and ask from God their food.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they withdraw [to their lairs], and lie down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth [then] forth unto his work, and to his labor until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
How manifold are thy works, O Lord! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Here is this great and wide-extended sea; therein are moving things without number, living creatures both small and great.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There the ships make their way: [there also] is the leviathan, whom thou hast made to sport therein.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
All of these wait upon thee, to give them their food in its due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
What thou givest them they gather: thou openest thy hand, they are satisfied with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest thy face, they suddenly vanish: thou takest away their spirit, they perish, and to their dust they return.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth thy spirit, they are created; and thou renewest the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
The glory of the Lord will endure for ever; the Lord will rejoice in his works:
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
He who looketh down on the earth, and she trembleth; who toucheth the mountains, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing unto the Lord while I live: I will sing praises to my God while I exist.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
May my speech be agreeable to him: I will indeed rejoice in the Lord.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
May the sinners cease from off the earth, and the wicked be no more. Bless, O my soul, the Lord. Hallelujah.
