Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless the LORD, O my soul. O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Who coverest [thyself] with light as [with] a garment: who stretchest out the heavens like a curtain:
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who layeth the beams of his chambers in the waters: who maketh the clouds his chariot: who walketh upon the wings of the wind:
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who maketh his angels spirits; his ministers a flaming fire:
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
[Who] laid the foundations of the earth, [that] it should not be removed for ever.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou coveredst it with the deep as [with] a garment: the waters stood above the mountains.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
They go up by the mountains; they go down by the valleys unto the place which thou hast founded for them.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
He sendeth the springs into the valleys, [which] run among the hills.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to every beast of the field: the wild asses quench their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
By them shall the fowls of the heaven have their habitation, [which] sing among the branches.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He watereth the hills from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man: that he may bring forth food out of the earth;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine [that] maketh glad the heart of man, [and] oil to make [his] face to shine, and bread [which] strengtheneth man’s heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of the LORD are full [of sap; ] the cedars of Lebanon, which he hath planted;
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Where the birds make their nests: [as for] the stork, the fir trees [are] her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high hills [are] a refuge for the wild goats; [and] the rocks for the conies.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou makest darkness, and it is night: wherein all the beasts of the forest do creep [forth].
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they gather themselves together, and lay them down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
[So is] this great and wide sea, wherein [are] things creeping innumerable, both small and great beasts.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships: [there is] that leviathan, [whom] thou hast made to play therein.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
These wait all upon thee; that thou mayest give [them] their meat in due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
[That] thou givest them they gather: thou openest thine hand, they are filled with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest thy face, they are troubled: thou takest away their breath, they die, and return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth thy spirit, they are created: and thou renewest the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
The glory of the LORD shall endure for ever: the LORD shall rejoice in his works.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
He looketh on the earth, and it trembleth: he toucheth the hills, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing unto the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have my being.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
My meditation of him shall be sweet: I will be glad in the LORD.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Let the sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless thou the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.
