Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Bless Jehovah, O my soul! Jehovah my God, thou art very great; thou art clothed with majesty and splendour;
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Covering thyself with light as with a garment, stretching out the heavens like a tent-curtain; —
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who layeth the beams of his upper chambers in the waters, who maketh clouds his chariot, who walketh upon the wings of the wind;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who maketh his angels spirits; his ministers a flame of fire.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
He laid the earth upon its foundations: it shall not be removed for ever.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Thou hadst covered it with the deep, as with a vesture; the waters stood above the mountains:
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At thy rebuke they fled, at the voice of thy thunder they hasted away; —
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
The mountains rose, the valleys sank, unto the place which thou hadst founded for them; —
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Thou hast set a bound which they may not pass over, that they turn not again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
He sendeth the springs into the valleys: they run among the mountains;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They give drink to every beast of the field; the wild asses quench their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
The birds of heaven dwell by them; they give forth their voice from among the branches.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He watereth the mountains from his upper-chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
He maketh the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man; bringing forth bread out of the earth,
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
And wine which gladdeneth the heart of man; making [his] face shine with oil; and with bread he strengtheneth man's heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of Jehovah are satisfied, the cedars of Lebanon, which he hath planted,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Where the birds make their nests; [as for] the stork, the fir trees are her house.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high mountains are for the wild goats; the cliffs, a refuge for the rock-badgers.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He made the moon for seasons: the sun knoweth its going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Thou makest darkness, and it is night, wherein all the beasts of the forest creep forth:
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
The young lions roar after the prey, and to seek their food from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun ariseth, they retreat, and lay them down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man goeth forth unto his work, and to his labour until the evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
How manifold are thy works, O Jehovah! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Yonder is the great and wide sea: therein are moving things innumerable, living creatures small and great.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships; [there] that leviathan, which thou hast formed to play therein.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
These all look unto thee, that thou mayest give their food in its season:
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
That thou givest unto them, they gather; thou openest thy hand, they are filled with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Thou hidest thy face, they are troubled; thou takest away their breath, they expire and return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Thou sendest forth thy spirit, they are created, and thou renewest the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
The glory of Jehovah will endure for ever; Jehovah will rejoice in his works.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
He looketh on the earth, and it trembleth; he toucheth the mountains, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing unto Jehovah as long as I live; I will sing psalms to my God while I have my being.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
My meditation shall be pleasant unto him; I will rejoice in Jehovah.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Sinners shall be consumed out of the earth, and the wicked shall be no more. Bless Jehovah, O my soul. Hallelujah!
