< Псалми 104 >
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
[A Psalm] of David. Bless the Lord, O my soul. O Lord my God, you are very great; you have clothed yourself with praise and honour:
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
who do robe yourself with light as with a garment; spreading out the heaven as a curtain.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Who covers his chambers with waters; who makes the clouds his chariot; who walks on the wings of the wind.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Who makes his angels spirits, and his ministers a flaming fire.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Who establishes the earth on her sure foundation: it shall not be moved for ever.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
The deep, as it were a garment, is his covering: the waters shall stand on the hills.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
At your rebuke they shall flee; at the voice of your thunder they shall be alarmed.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
They go up to the mountains, and down to the plains, to the place which you have founded for them.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
You have set a bound which they shall not pass, neither shall they turn again to cover the earth.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
He sends forth his fountains amongst the valleys: the waters shall run between the mountains.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
They shall give drink to all the wild beasts of the field: the wild asses shall take [of them] to [quench] their thirst.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
By them shall the birds of the sky lodge: they shall utter a voice out of the midst of the rocks.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
He waters the mountains from his chambers: the earth shall be satisfied with the fruit of your works.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
He makes grass to grow for the cattle, and green herb for the service of men, to bring bread out of the earth;
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
and wine makes glad the heart of man, to make his face cheerful with oil: and bread strengthens man's heart.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
The trees of the plain shall be full [of sap]; [even] the cedars of Libanus which he has planted.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
There the sparrows will build their nests; and the house of the heron takes the lead amongst them.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
The high mountains are a refuge for the stags, [and] the rock for the rabbits.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
He appointed the moon for seasons: the sun knows his going down.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
You did make darkness, and it was night; in it all the wild beasts of the forest will be abroad:
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
[even] young lions roaring for prey, and to seek meat for themselves from God.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
The sun arises, and they shall be gathered together, and shall lie down in their dens.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Man shall go forth to his work, and to his labour till evening.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
How great are your works, O Lord! in wisdom have you wrought them all: the earth is filled with your creation.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
[So is] this great and wide sea: there are things creeping innumerable, small animals and great.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
There go the ships; [and] this dragon whom you have made to play in it.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
All wait upon you, to give them [their] food in due season.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
When you have given [it] them, they will gather [it]; and when you have opened your hand, they shall all be filled with good.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
But when you have turned away your face, they shall be troubled: you will take away their breath, and they shall fail, and return to their dust.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
You shall send forth your Spirit, and they shall be created; and you shall renew the face of the earth.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Let the glory of the Lord be for ever: the Lord shall rejoice in his works;
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
who looks upon the earth, and makes it tremble; who touches the mountains, and they smoke.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
I will sing to the Lord while I live; I will sing praise to my God while I exist.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Let my meditation be sweet to him: and I will rejoice in the Lord.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Let the sinners fail from off the earth, and transgressors, so that they shall be no more. Bless the Lord, O my soul.