Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Min sjæl, lov Herren! Herren min Gud, du er såre stor! Du er klædt i Højhed og Herlighed,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
hyllet i Lys som en Kappe! Himlen spænder du ud som et Telt;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
du hvælver din Højsal i Vandene, gør Skyerne til din Vogn, farer frem på Vindens Vinger;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Vindene gør du til Sendebud, Ildsluer til dine Tjenere!
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Du fæsted Jorden på dens Grundvolde, aldrig i Evighed rokkes den;
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Verdensdybet hylled den til som en Klædning, Vandene stod over Bjerge.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
For din Trusel flyede de, skræmtes bort ved din Tordenrøst,
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
for op ad Bjerge og ned i Dale til det Sted, du havde beredt dem;
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
du satte en Grænse, de ej kommer over, så de ikke igen skal tilhylle Jorden.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Kilder lod du rinde i Dale, hen mellem Bjerge flød de;
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
de læsker al Markens Vildt, Vildæsler slukker deres Tørst;
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
over dem bygger Himlens Fugle, mellem Grenene lyder deres Kvidder.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Fra din Højsal vander du Bjergene, Jorden mættes fra dine Skyer;
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
du lader Græs gro frem til Kvæget og Urter til Menneskets Tjeneste, så du frembringer Brød af Jorden
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
og Vin, der glæder Menneskets Hjerte, og lader Ansigtet glinse af Olie, og Brødet skal styrke Menneskets Hjerte.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
HERRENs Træer bliver mætte, Libanons Cedre, som han har plantet,
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
hvor Fuglene bygger sig Rede; i Cypresser har Storken sin Bolig.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Højfjeldet er for Stenbukken, Klipperne Grævlingens Tilflugt.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Du skabte Månen for Festernes Skyld, Solen kender sin Nedgangs Tid;
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
du sender Mørke, Natten kommer, da rører sig alle Skovens Dyr;
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
de unge Løver brøler efter Rov, de kræver deres Føde af Gud.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
De sniger sig bort, når Sol står op, og lægger sig i deres Huler;
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Mennesket går til sit Dagværk, ud til sin Gerning, til Kvæld falder på.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Hvor mange er dine Gerninger, HERRE, du gjorde dem alle med Visdom; Jorden er fuld af, hvad du har skabt!
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Der er Havet, stort og vidt, der vrimler det uden Tal af Dyr, både små og store;
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Skibene farer der, Livjatan, som du danned til Leg deri.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
De bier alle på dig, at du skal give dem Føde i Tide;
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
du giver dem den, og de sanker, du åbner din Hånd, og de mættes med godt.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Du skjuler dit Åsyn, og de forfærdes; du tager deres Ånd, og de dør og vender tilbage til Støvet;
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
du sender din Ånd, og de skabes, Jordens Åsyn fornyer du.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
HERRENs Herlighed vare evindelig, HERREN glæde sig ved sine Værker!
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Et Blik fra ham, og Jorden skælver, et Stød fra ham, og Bjergene ryger
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Jeg vil synge for HERREN, så længe jeg lever, lovsynge min Gud, den Tid jeg er til.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Min Sang være ham til Behag, jeg har min Glæde i HERREN.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Måtte Syndere svinde fra Jorden og gudløse ikke mer være til! Min Sjæl, lov HERREN! Halleluja!
