Псалми 104
1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Aw ka hinglu, BOEIPA te uem lah. Ka BOEIPA Pathen namah tah na sang tangkik tih mueithennah neh rhuepomnah te na bai.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Khosae neh himbai bangla muelh aka thing uh himbaiyan bangla vaan ah dup aka phaih,
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
A imhman te tui soah aka ci, khomai te leng la aka saii, khohli phae neh aka cet,
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
khohli te a puencawn la aka saii tih hmai tak aka tueih loh,
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
diklai khaw amah hmuen ah a suen tih kumhal ah tuen yoeyah pawh.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Anih te tuidung neh pueinak bangla na khuk tih tui rhoek loh tlang rhoek soah pai uh.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Namah kah tluungnah dongah rhaelrham uh tih na khohum ol dongah tamto uh.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Tlang tom a lan uh tih amih ham na suen kolbawn hmuen la suntla uh.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Khorhi na suem te a poe uh thai pawt dongah diklai khuk ham ha mael uh thai pawh.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Tuisih rhoek te soklong la a loei tlang rhoek laklo ah long uh.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Kohong kah mulhing boeih te tui a tul uh tih kohong marhang rhoek khaw a tuihalh dip uh.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
A taengah vaan kah vaa loh kho a sak uh tih thingsam laklo ah a ol huphup loei.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Tlang boeih te a imhman lamkah aka suep, BOEIPAnamah kah kutci loh diklai te a hah sak.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Rhamsa ham sulrham poe tih, hlang kah thohtatnah hamla baelhing neh, diklai lamkah buh na thoeng sak.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Te dongah misurtui loh hlanghing thinko ko a hoe sak, situi loh maelhmai a hlampan sak tih buh loh hlanghing thinko a duel.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
BOEIPA loh a ling thingkung, Lebanon kah lamphai te a kum sakuh.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Teah te vaa loh bu a tuk tih, bungrho loh hmaical dongah a im a khueh.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Tlang sang boeih te sathai ham om tih, pango boeih khaw saphih ham hlipyingnah la om.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Khoning ham hla a saii tih khomik loh a khotlak khaw a ming.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Khohmuep na khueh tih khoyin ha pawk vaengah duup kah mulhing boeih loh a khuiah yuel uh.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Maeh te sathueng rhoek loh a kawk thil uh tih a caak te Pathen taengah a tlap uh.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Khomik a thoeng neh vawl khoem uh tih a khuisaek la kol uh.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Hlang he a bisai ham neh a thohtatnah la kholaeh hil cet.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
BOEIPA nang kah kutngo he yet tangkik. Te rhoek boeih te cueihnah nen ni na saii. Na hnopai rhoemah diklai ah baetawt coeng.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Tuitunli aka len tih a dang, aka dangka ah, rhulcai mulhing a yit a len tae lek pawt la om bal.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Teah te sangpho rhoek loh pongpa uh tih a khuiah aka luem ham Leviathan te na saii.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
A tuetang vaengah amih caak paek ham khaw amih loh namah taengla boeih lamso uh.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Amih taengah na paek te a rhuh uh. Na kut na hlam tih hnothen kum uh.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Na maelhmai na thuh vaengah let uh. A hil na khoem pah vaengah pal uh tih laipi la bal uh.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Na mueihla na tueih daengah anmih te suen uh tih diklai maelhmai khaw na tlaih pueng.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
BOEIPA kah thangpomnah tah kumhal duela om tih, a bibi dongah BOEIPA a kohoe saeh.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Diklai a paelki vaengah thuen tih, tlang rhoek te a taek vaengah khuu.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Ka hingnah neh BOEIPA te ka hlai vetih ka om rhuet vaengah ka Pathen te ka tingtoeng ni.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
Ka olding he anih ham a lungtui saeh. Kai tah BOEIPA dongah ka kohoe coeng.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Hlangtholh rhoek te diklai lamloh mitmoeng uh saeh lamtah halang rhoek khaw koep om boel saeh. Aw ka hinglu, BOEIPA tah a yoethen pai saeh tila BOEIPA te thangthen lah.
