< Псалми 104 >

1 Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Na asigi dawa: su amoga Hina Godema nodoma! Hina Gode! Na Gode! Di da baligili Bagadedafa! Di da fedege agoane, hadigi amola hou noga: idafa amo abula agoanega ga: i dagoi.
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
Di da Disu hadigi amoga dedebosa. Di da diasu gagusu abula fa: sia gagai defele, mu fa: i.
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Di da mu hano da: iya, Dia diasu gagui. Di da mu mobi amo Dia sa: liode agoane hamone, fo ea ougia da: iya fila heda: le, wa: le ahoa.
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Di da fo amo Dia sia: adola ahoasu dunu agoane hamosa, amola ha: ha: na ea bagele gala: be da Dia hawa: hamosu dunu agoane hamosa.
5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Di da osobo bagade amo ea bai da: iya ga: nasili ligisi. E da hamedafa fogomu.
6 Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
Di da hano wayabo bagade abula agoane, osobo dedeboi. Hano da goumi dedeboi.
7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Di da hano amoma gagabole sia: beba: le, ilia da hala sa: i dagoi. Di da gasigama: ne wele sia: beba: le, ilia da hobeale asi.
8 Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
Hano da goumi da: iya ahoanu, bu fagoga sa: ili, Dia ilegei sogebi amoga asi.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Hano da bu osobo bagade dedebosa: besa: le, Di da hano mae baligili masa: ne, alalo ilegei.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
Di da hano bubuga: su fagoba: le ligisisa. Amola hano bagade agolo gilisi dogoa ahoabe hamosa.
11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
Sigua ohe da amo hano naha. Amola amoga sigua dougi da ilia hano hanai gumisa.
12 При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
Sio fi ilia da ifa amo hano gadenene bibisa, amola gesami hea: sa.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
Di da muagadonini agolo sogega gibu iaha. Amola osobo bagade da hahawane liligi amoga nabai ba: sa.
14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
Di da bulamagau ea ha: i moma: ne, gisi heda: ma: ne iaha, amola ninia moma: ne, ha: i nasu liligi heda: ma: ne hamosa.
15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Di da ninia hahawane ba: ma: ne, waini hano amola olife susuligi ninima iaha. Amola ninia gasa lama: ne, agi ninima iaha.
16 Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Lebanone sogega, dolo ifa da gibu dabe defele ba: sa. Amo da Hina Gode Hi bugi liligi.
17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Amo ifa boua, sio fi ilia bibisa. Amola ‘sidoge’ sio da amo ifa boua bibisa.
18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Sigua goudi da goumi sedade amogai fi diala. Ulia ohe da goumi gafulu gele haguga fi diala.
19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Di da oubi amo oubi eso dawa: digima: ne hahamoi. Amola eso da ea dabe ilegei dawa: sa.
20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Di da gasi hahamoi dagoi. Amogalu, sigua ohe da gadi afia: sa.
21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Waha debe laione wa: me da ha: i manu amo Dia ilima i, amo hogomusa: benea ahoasea, ilia da gesenesa.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Be eso masea, ilia da sinidigili, ilia diasuga molole diaha.
23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
Amasea, dunu ilia da gadili hawa: hamomusa: ahoa. Ilia gebewane hawa: hamonanea, daeyagisa.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
Hina Gode! Di liligi bagohamedafa hahamoi. Di da liligi huluane noga: le dadawa: le hahamoi. Osobo bagade da esalebe liligi, Dia hahamoi liligi, amoga nabai diala.
25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Hano wayabo bagade ba: ma! E da bagadedafa amola ba: dedafa. Amo ganodini esalebe liligi, bagade amola fonobahadi, idimu hamedei fi diala.
26 Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Amo da: iya, dusagai da ahoa. Amola amo ganodini, ohe bagade ea dio amo Lifaiada: ne, (Dia hahamoi liligi) e da hedesa.
27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
Ilia huluane da ilia ha: i manusa: dawa: i liligi, Dia ilima ima: ne edegefisa.
28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
Di da ilima iaha, amola ilia da amo naha. Di da ilima ha: i manu iaha, amola ilia nasea sadisa.
29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
Di da ilima baligi fa: sea, ilia da beda: gia: sa. Dia ilia mifo samogesea, ilia da bogogia: sa. Ilia da: i da osoboga hamoiba: le, ili da osoboga buhagisa.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Be Di da ilima mifo iasea, ilia da hahamoi dagoi ba: sa. Di da osobo bagadega, esalusu gaheabolo iaha.
31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Hina Gode Ea hadigi hou eso huluane dialalalumu da defea. Hina Gode da Ea hahamoi liligi amo eso huluane hahawane ba: lumu da defea.
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
Hina Gode da osobo bagade ba: sea, osobo bagade da fofogosa. E da goumi digili ba: sea, mobi da bubuga: ne gala: sa.
33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Na esalusu huluane amo ganodini, na da Hina Godema gesami hea: le gala: lumu. Na da esalea, na da na Godema nodone gesami hea: le gala: lumu.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
E da na gesami hea: le gala: be, amo hahawane ba: mu da defea. Bai na hahawane hou da Hi iabeba: le fawane nama iaha.
35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
Wadela: i hamosu dunu da gugunufinisili, osobo bagadega esalebe bu hame ba: mu da defea. Na asigi dawa: su amoga Hina Godema nodone sia: ma! Hina Godema nodoma!

< Псалми 104 >