Псалми 102
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Молитва страдника, коли він знемагає й виливає перед Господом свій жаль. Господи, почуй мою молитву, і нехай дійде до Тебе мій зойк.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Не ховай від мене Твого обличчя у день, коли мені тісно, нахили до мене вухо Твоє. Того дня, коли я кличу, дай мені відповідь негайно.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Бо дні мої щезли, мов дим, і кості мої обгоріли, наче купа золи.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Немов витоптана трава, висохло серце моє, так що я забуваю їсти свій хліб.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Від голосу мого зітхання прилипли кості мої до тіла.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Я уподібнився до сича в пустелі, став немов пугач на руїнах.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Не сплю, став наче птах, що самотньо [сидить] на даху.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Щодня вороги мої ганьблять мене, неславлять мене, промовляють ім’я моє, як прокляття.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Я їм попіл замість хліба й питво моє зі сльозами змішую
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
через гнів Твій і лють, бо Ти підняв мене й кинув додолу.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Дні мої – немов нахилена тінь, я сохну, наче трава.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
А Ти, Господи, житимеш повіки, і пам’ять про Тебе – із роду в рід.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Ти встанеш, змилуєшся над Сіоном, бо настав час помилувати його, бо прийшла пора.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Адже слуги Твої уподобали [навіть] каміння його, і милим став для них його пил.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Тоді будуть боятися народи імені Господа, і всі царі землі – слави Твоєї.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Бо відбудує Господь Сіон, з’явиться Він у славі Своїй.
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Зглянеться на молитву нужденних і не знехтує благаннями їхніми.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Нехай записано це буде для прийдешнього покоління, і народ майбутнього прославлятиме Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Бо Він поглянув із висот святині Своєї, Господь із небес подивився на землю,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
щоб почути стогони в’язня й звільнити приречених на смерть,
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
щоб сповістити на Сіоні ім’я Господа й хвалу Його – в Єрусалимі,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
коли зберуться народи й царства разом, щоб служити Господеві.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
Він виснажив силу мою в дорозі, скоротив мої дні.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Я сказав: «Боже мій, не забирай мене в середині днів моїх, Той, Чиї роки – із роду в рід.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
На початку Ти заклав основи землі, і небеса – діяння рук Твоїх.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Вони згинуть, а Ти існуватимеш завжди; усі вони, як одяг, зносяться, і Ти поміняєш їх, немов [старі] шати, і вони зміняться.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Але Ти – Той самий, і роки Твої нескінченні.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Сини рабів Твоїх житимуть, і нащадки їхні міцно стоятимуть перед Твоїм обличчям».
