< Псалми 102 >
1 Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de Jehová derramare su lamento. JEHOVÁ, oye mi oración, y venga mi clamor á ti.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia inclina á mí tu oído; el día que [te] invocare, apresúrate á responderme.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
Porque mis días se han consumido como humo; y mis huesos cual tizón están quemados.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; por lo cual me olvidé de comer mi pan.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
Por la voz de mi gemido mis huesos se han pegado á mi carne.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
Soy semejante al pelícano del desierto; soy como el buho de las soledades.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
Velo, y soy como el pájaro solitario sobre el tejado.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Cada día me afrentan mis enemigos; los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Por lo que como la ceniza á manera de pan, y mi bebida mezclo con lloro,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
A causa de tu enojo y de tu ira; pues me alzaste, y me has arrojado.
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
Mis días son como la sombra que se va; y heme secado como la hierba.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre, y tu memoria para generación y generación.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
Porque tus siervos aman sus piedras, y del polvo de ella tienen compasión.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
Entonces temerán las gentes el nombre de Jehová, y todos los reyes de la tierra tu gloria;
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Por cuanto Jehová habrá edificado á Sión, y en su gloria será visto;
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
Habrá mirado á la oración de los solitarios, y no habrá desechado el ruego de ellos.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Escribirse ha esto para la generación venidera: y el pueblo que se criará, alabará á JAH.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
Porque miró de lo alto de su santuario; Jehová miró de los cielos á la tierra,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
Para oir el gemido de los presos, para soltar á los sentenciados á muerte;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Porque cuenten en Sión el nombre de Jehová, y su alabanza en Jerusalem,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
Cuando los pueblos se congregaren en uno, y los reinos, para servir á Jehová.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
El afligió mi fuerza en el camino; acortó mis días.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: por generación de generaciones son tus años.
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
Tú fundaste la tierra antiguamente, y los cielos son obra de tus manos.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
Ellos perecerán, y tú permanecerás; y todos ellos como un vestido se envejecerán; como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
Mas tú eres el mismo, y tus años no se acabarán.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Los hijos de tus siervos habitarán, y su simiente será afirmada delante de ti.